— Грешиш, мастър Даунби! — извика Малоу. — Да, името ми наистина е Дайтън, но Сакър не ми е бил никакъв приятел. Освен това не съм намирал никакви печати — той преглътна тежко. — Исках само да избягам от миналото си…
— Достатъчно! — отвърна рязко Бенджамин. — Кралят поиска да му намеря злодея, виновен за всички тези престъпления, и аз изпълних заръката му. Водете го!
Глава четиринайсета
За известно време в стаята настана пълна суматоха. Веч сграбчи Малоу и го заблъска към вратата. Дори докато го водеха по коридора обаче, главният палач продължи да настоява, че е невинен. Бенджамин се приближи до вратата.
— Заведи го в най-близката тъмница, мастър Веч! — провикна се той. — И лично остани на пост пред нея! Ясно ли е? Докато не разберем каква е волята на краля, искам за затворника да се полагат добри грижи.
Останалите палачи, очевидно потресени от разкритията, направени за началника им, също си тръгнаха, последвани от тътрещата се отзад Рагуза.
— Сър Едуард, мога ли да използвам пособията ти за писане? — попита Бенджамин.
Кембъл кимна, а господарят ми се приближи до писалището, написа две бележки и бързо ги запечата.
— Мастър Спърдж!
Надзорникът тутакси се приближи.
— Искам да занесеш това съобщение на краля в Уиндзор. За целта можеш да конфискуваш всяка лодка, която пожелаеш.
Спърдж се съгласи и наслаждавайки се на новопридобитата си важност, побърза да излезе от стаята. След като той затвори вратата зад гърба си, Бенджамин се обърна към управителя.
— Сър Едуард, моля те да занесеш това писмо на помощник-шерифа Пелтър на Кат Стрийт. Кажи му, че Сакър е мъртъв, а убиецът — разобличен, и че ще се присъединя към него и дъщеря му Миранда за вечеря до час.
Кембъл взе писмото, без да възрази, а после стисна ръката на господаря ми и здраво я разтърси.
— Кралят ще остане много доволен от развоя на събитията, мастър Даунби. Мога ли да разчитам, че ще споменете името ми пред него?
— Разбира се!
Щом управителят на крепостта излезе от стаята, Бенджамин прекоси стаята и затръшна вратата зад гърба му.
— Това ли беше всичко, господарю? — попитах аз.
Бенджамин се приближи до масата и наля две чаши с вино.
— Не, Роджър. Това е само началото. Хайде, ела с мен!
И така, ние двамата с господаря ми излязохме от стаята и тръгнахме надолу по пустия коридор. Новините вече започваха да се разпространяват из замъка и от долния етаж долитаха викове и крясъци. По средата на коридора Бенджамин изведнъж спря и ми нареди:
— Погледни стената, Роджър!
Аз го послушах и видях, че е облицована с ламперия.
— Виждам стена, облицована с ламперия, господарю — заявих аз.
— А сега отстъпи крачка назад и огледай плоскостите по средата.
Аз изпълних заръката му, припомняйки си как бях открил онази тайна стая в Уиндзор.
— Виждаш ли нещо странно? — попита Бенджамин.
Отначало не забелязах нищо, но после ми се стори, че някои от плоскостите са малко по-тъмни от останалите. И така, аз внимателно се взрях през сумрака, а Бенджамин приближи до ламперията някаква факла.
— Ъндършафт! — възкликнах. — Скицата, която ни даде вдовицата му! — аз посочих към стената. — Виж, господарю, някои от плоскостите са по-тъмни от останалите и заедно оформят буквата „Т“. Какво има отзад?
— Не знам, Роджър — отвърна ми Бенджамин, — но когато погледнах отвън, забелязах, че между ламперията и външната стена на сградата има доста голямо разстояние.
— Тайна стая? — попитах аз.
— Може би — заяви господарят ми. — Но преди да проверим, да си вземем малко почивка, а? Има един човек, с когото трябва да се срещнем.
И така, двамата с Бенджамин се разположихме в нишата на един прозорец и господарят ми посочи към ламперията.
— Тъкмо това е видял Ъндършафт — обясни ми той. — Някъде там има тайно лостче, с чиято помощ се отваря скрита врата. Предполагам, че в нощта на рождения ден на краля Ъндършафт е видял тази врата да се отваря. После убиецът е осъзнал грешката си, но в сумрака не е могъл да разбере кой от палачите е разкрил тайната му.