— Но защо печатите и телата на принцовете са били оставени тук преди толкова много години? — прекъснах го аз.
— Моето предположение — отвърна Бенджамин, без да откъсва очи от Кембъл, — е, че принцовете не са били убити от Ричард Трети. Да, момчетата са били затворени в Тауър, но през лятото на 1485 година, когато бащата на краля акостирал при Милфорд Хейвън, Ричард Трети събрал войска, за да го посрещне при Бозуърт. Междувременно принцовете са били преместени в тази тайна стая, вероятно под грижите на Дайтън и Грийн. Както мастър Кембъл тук може да потвърди, Ричард имал отчаяна нужда от войници, така че Робърт Бракънбъри, тогавашният управител на Тауър, взел по-голямата част от гарнизона и се отправил към Лестършир, вярвайки, че кралят ще победи — господарят ми се облегна на дървената колона. — Всички знаем обаче, че нещата се объркали. Ричард бил убит при Бозуърт; същата била съдбата и на Бракънбъри. И така, щом чули, че Хенри Тюдор приближава, йоркистите, останали в Тауър, включително Дайтън и Грийн, тутакси побягнали.
— Но нали Малоу всъщност е Дайтън?
Бенджамин поклати глава.
— Не, не, това беше една хитрост, която ми хрумна снощи. Междувременно бях забелязал необичайната ламперия и спомняйки си, че Ъндършафт е бил дърводелец, се зачудих дали не е възможно тя да е предизвикала интереса му. Разбира се, не можех да вляза в тайната стая, без да привлека вниманието на Кембъл, а аз исках да го пипна на местопрестъплението. И така, отидох при Малоу и — обещавайки му повишение — го убедих да изиграе сценката, на която всички станахте свидетели.
— Къде тогава е Дайтън?
— Той вероятно изобщо не е между живите — отвърна Бенджамин. — Подозирам, че принцовете са били отровени от Грийн, когото ние познавахме като доктор Куиксилвър. После мъртвите момчета били заключени в стаята, а убиецът им се скрил някъде, изчаквайки споменът да избледнее, и, в крайна сметка, той наистина избледнял — господарят ми посочи към Кембъл. — Естествено, докато не се появил този злодей. Той открил тайната стая, взел печатите и започнал да крои планове как да забогатее. Като управител на кралския дворец в Уудсток Кембъл трябва да е знаел, че кралят тайно се бои от всеки, в чиито вени тече кръвта на династията Йорк. После потната треска се развилняла в града и двамата със Сакър видели своя шанс — Бенджамин се приближи до управителя. — Пристигането на Алардайс в Тауър ти е осигурило идеалната възможност да вкараш съучастника си в крепостта. И така, ти си уредил началникът на склада да бъде убит в Мейдстън, както и пристигането на Сакър в Тауър да съвпадне с отсъствието ти по коледните празници. Така никой е нямало да заподозре, че между вас двамата има уговорка — господарят ми потупа Кембъл по гърдите. — И после какво, а? Естествено, Сакър не е можел да се представя за Алардайс до безкрай и освен това той е искал да си отмъсти, докато твоето единствено желание е било да се докопаш до златото на краля. Сигурен съм, че си имал друг план, но после потната треска ти е дошла на помощ.
— Ти сигурно си бил единственият човек в Лондон, посрещнал заразата с радост — подсмихнах се аз. — Всъщност не е имало нужда да запечатваш крепостта, но ти си използвал мнимото разболяване на съучастника си, за да го постигнеш. Със Сакър едва ли сте се затруднили да задигнете някакъв труп и да го вмъкнете в Тауър през тайната врата над рова. После съучастникът ти е бил свободен да вършее из града, докато ти си можел да се правиш на невинен и същевременно да осигуряваш защита на работника Елдред.
— Каква мистерия само, а? — подхвана отново Бенджамин. — Откъде може да са се взели печатите на Едуард Пети? Каква е вероятността двамата принцове да са още живи? Как е възможно злодеят да е бил едновременно в Тауър, за да остави първото писмо, и в града, за да разнесе онези прокламации? Разбира се, ти си си давал сметка, че кралят ще се намеси, но бидейки управител на Тауър, си знаел точно как ще се развият нещата. И така, двамата със Сакър сте продължили да използвате неговата подменена самоличност и тайната врата над рова, за да задълбочите мистерията. Последваха нападението над Шалот, още изнудвачески писма, убийствата на палачите, отмъкването на златото… За всеки един от тези случаи ти имаш желязно алиби. Представям си обаче как си се притеснил, узнавайки, че сме се досетили за участието на Сакър. Тогава си решил да използваш разбойника за едно последно убийство — това на шарлатанина Куиксилвър — след което е трябвало само да се снишиш и да изчакаш бурята да отмине.