Глава първа
1523-та беше ужасна година. Жестоко, мрачно време, когато владетелите жадуваха за война и цяла Европа беше изправена на ръба на катастрофа, готова да се разкъса на парчета заради религиозни различия. В Дания Кристиан II беше детрониран заради жестокост3. В Швейцария Цвингли4 нападна папата, наричайки го Антихрист, а в Брюксел двама последователи на Мартин Лутер бяха изгорени на кладата. Отвъд Тесните морета5 Франсоа II си беше въобразил, че е втори Карл Велики, докато Карл V, хабсбургският император с конската физиономия, се канеше да открие реки от злато в далечните Америки.
Колкото до Англия — тук нищо не се беше променило… Поне до момента. Тлъстият кучи син Хенри VIII, Къртицата6 от предсказанията на Мерлин, все още беше с ума си и освен пред мен не беше показвал пред другиго злия си нрав, благодарение на който само след няколко години кралството щеше да се къпе в реки от кръв. Не, засега Хенри беше изцяло отдаден на удоволствията си и единственото му желание беше да се превърне в най-великия борец, най-точния стрелец, най-умелия танцьор и най-опасния противник. Кралят вярваше, че е принц от приказките, а онези, които се бяха хванали на хорото му, изобщо не подозираха, че кошмарът скоро ще започне. През 1523 година обаче червеите вече дълбаеха душата на Хенри. Съпругата му — пухкавата и бледолика Катерина Арагонска — още не беше успяла да осигури жив мъжки наследник и сплетниците вече започваха да шушукат. Някои твърдяха (и вероятно бяха прави), че семето на краля не било наред, докато други отиваха по-далеч и казваха, че като внук на уелски земевладелец Хенри Тюдор изобщо нямал право на претенции към английския трон. Разбира се, кралят чуваше всички тези клюки и — което беше по-лошото — кралят остаряваше. Е, предполагам, че Шекспир е бил прав, когато е написал: „Просяк слаб, търговец тлъст като теб ще станат пръст.“7 Да, тялото на Хенри вече не му служеше като преди — на единия му крак зееше язва, търбухът му се беше издул като бъчва, а слузта, засядаща в гърлото и носа му, беше така гъста, че почти му отнемаше слуха. Отгоре на всичко безпокойството на краля нарастваше с всеки изминал ден. Естествено, той разполагаше с дъщеря — бледоликата Мери, както и с копелетата на златокосата си любовница Беси Блънт, но въпреки това нощем в леглото си (или поне така ми каза Звяра по-късно) Хенри беше започнал да се пита дали Господ не се е обърнал срещу него.
Никой в дворците Уайтхол, Уиндзор, Хамптън Корт или Шийн не подозираше какво предстои. Изобщо атмосферата много напомняше за любимите напоследък представления на Уил Шекспир, в които всички актьори се събират на сцената. (Такава е и най-новата му пиеса „Отело“, в която се разказва за един военачалник мавър, нает на венецианска служба.) Сцената прелива от цветове и светлини, красиви хора величествено пристъпват напред-назад и произнасят речи за слава, чест и любов. През това време публиката е затаила дъх и чака злодеят Яго да се появи и с един замах да унищожи всичко.
Е, в онзи момент злодеят, който щеше да унищожи Хенри — по-скоро очарователната, отколкото хубава Ан Болейн; малката Ан с нейната дълга тъмна коса и огнени очи — все още не се беше появил. Обучена във френския двор, ненадмината като любовница, тя щеше да плени сърцето на краля. Разбира се, клетата Ан не оцеля много дълго. Една дъщеря (великата Елизабет), три помятания и един мъртвороден син и с нея беше свършено. Обвиниха я, че имала три гръдни зърна (и тя действително имаше), така че хората започнаха открито да я проклинат, но аз намирах погледа й за абсолютно неустоим. Знаехте ли, че когато дойде време да бъде екзекутирана, Ан не позволи очите й да бъдат завързани? В крайна сметка, се наложи палачът да накара един от зяпачите да я разсейва, така че той да може да си събуе обувките и да се промъкне зад гърба й, за да й отсече главата. Бях там. Ан ме беше помолила да присъствам, за да се уверя, че палачът ще си свърши работата добре. Е, човекът се справи отлично. Пък и как не — Ан си го беше наела специално за случая от Кале и през последната си нощ в Тауър ми поиска услуга:
3
Има се предвид Стокхолмското клане — серия масови екзекуции на благородници и духовници, състояли се между 7 и 9 ноември 1520 г. — Б.пр.
5
Английският канал и южната част на Северно море, отделящи Англия от Франция и Нидерландия. — Б.пр.
6
7
Шекспир, Уилям. „Цимбелин“, IV д., II сц., прев. В. Петров, изд. „Захарий Стоянов“. С., 2010. — Б.пр.