— О, да — заяви началникът им, — през цялото време при Куиксилвър дойде само един човек — висока дама с воал върху лицето. Да ви кажа, приличаше на вдовица. Остана в къщата около час и после си отиде.
Бенджамин благодари на мъжа, а после тихо заубеждава Миранда, която стоеше в коридора, че това не е най-доброто място за нея и че може би е време да се прибере у дома. Тя, разбира се, го послуша и докато аз се обръщах на другата страна, се повдигна на пръсти и нежно го целуна по двете бузи. После му прошепна нещо в ухото и чак тогава позволи на един от хората на баща си да я придружи обратно до Кат Стрийт. През цялото време, докато траеше тази сцена, в мен бушуваше невъобразима ревност. Въпреки че съм негодник обаче, аз нямам навика да тая у себе си злоба, така че скоро се присъединих към Бенджамин, Пелтър и останалите служители на закона и всички се заехме да претърсим къщата на Куиксилвър. Предполагам, знаете какво става в подобни случаи — всеки се оправя както може. Пелтър се оказа честен, но останалите… Е, не можете да обвинявате момчетата. Общината им плащаше малко, така че каквото можеше да се помести, беше задигнато — свещници, кутийки за хапове и какво ли още не. Дори видях един да напъхва под жакета си някаква калъфка за възглавница. Бенджамин реши да си затвори очите, заявявайки, че щом Куиксилвър е мамел бедните хорица, значи всичко в къщата му им принадлежало. Същевременно нареди всички документи да бъдат занесени в кухнята и самият той се запъти натам, правейки ми знак да го последвам. И така, господарят ми положи потъналото в кръв тяло на пода и преряза богато украсения маншет, скриващ дясната китка на Куиксилвър. Отдолу се показа широк, тъмнолилав белег.
— Прилича на порязване от меч — заяви Бенджамин.
Аз се взрях в лицето на стария Куиксилвър.
— Кучият син си беше грозник и приживе — отбелязах, — а пък мъртъв изглежда направо отвратително — аз покрих лицето на покойника с някакъв парцал и се обърнах към господаря си. — Наистина ли смяташ, че това е Грийн? — попитах. — Човекът, когото сър Томас Мор смята за убиец на двамата принцове?
— Така смятам, да — отвърна Бенджамин. — И този белег го доказва. Преди четирийсет години, макар че тогава е бил още юноша, Грийн вече е бил изпечен мошеник. Убеден съм, че е имал пръст в смъртта на принцовете.
След тези думи господарят ми се изправи и се отдалечи от трупа, правейки ми знак да го последвам. После затвори вратата и двамата седнахме. Хората на Пелтър тъкмо претършуваха горния етаж, вдигайки невъобразима врява.
— След 1485 година — започна Бенджамин, — когато на престола вече се били възкачили Тюдорите, Грийн се укрил.
— Да, да, точно така! — рекох аз. — Веднъж Куиксилвър ми каза, че бил прекарал много години на границата с Шотландия.
— Е, не те е излъгал — продължи Бенджамин. — След това се е върнал в Лондон като доктор Куиксилвър и се е заел да върши измамите си. Единственият му проблем бил белегът на китката.
— Мислиш ли, че може да е бил замесен в изнудването на краля? — попитах аз.
— Съмнявам се — отвърна господарят ми. — Куиксилвър е бил роден мошеник, така че едва ли е искал да привлича вниманието върху себе си. Което ни отвежда до намеренията и истинските мотиви на престъпниците, които издирваме — той прокара нокътя на единия си палец по устните си. — Сакър определено е замесен. След като е учил в Оксфорд, той трябва да е наясно с канцеларските дела и освен това едва ли би се затруднил да напише писмо — Бенджамин ме потупа по коляното. — Сигурен съм, че теорията ти е правилна. За известно време той вероятно е работил в Тауър, представяйки се за Филип Алардайс. После някак си е инсценирал смъртта си, което пък му е дало възможност да се развилнее из града, разпространявайки прокламации и убивайки Ъндършафт и останалите.
За миг господарят ми замълча, взирайки се в студената пепел в огнището.
— На човек като Сакър определено би му се харесало да се гаври с властта, докато води личната си война срещу палачите, екзекутирали семейството му. Но — той вдигна показалец — загадката все още не е напълно разрешена. Кой е съучастникът му? — за миг Бенджамин замълча. — Да, Сакър би трябвало да мрази палачите, но от страх или по някаква друга причина един от тях може да е негов съучастник — той въздъхна. — Така или иначе, Сакър явно е намерил начин да влиза и да излиза от Тауър, когато си поиска — господарят ми се изправи. — Но хайде, ела да видим какво са открили нашите приятели.