— Днес здравата поработих, мастър, и като всеки друг човек имам нужда от малко ейл.
— Няма да те задържаме дълго — успокои го господарят ми и го отведе встрани от останалите. — Кой нае тези работници? — попита той.
— Аз, това е едно от задълженията на майстора.
— Всичките ли ги познаваш?
— Не, някои от тях открих в двора на „Сейнт Пол“. Но повечето ги познавам. Добри работници са.
— А някой случайно да липсва? — попита Бенджамин.
Майсторът се накани да поклати глава и да си тръгне, но после вдигна покритата си с прах ръка.
— Всъщност да! Елдред го няма!
— Елдред ли? — полюбопитства Бенджамин.
— Да, Елдред. Всъщност не знам откъде се появи той. Ние пристигнахме в Тауър след края на потната треска, издигнахме скелето и започнахме работа. И ето че един ден този тип, висок и едър, облечен в дрипи и покрит с прах, просто изникна отнякъде. Попитахме го откъде идва и той ни отвърна, че отдавна работел в Тауър и че мастър Спърдж му бил наредил да се присъедини към нас. Носеше и някаква заповед — майсторът вдигна рамене. — За мен беше добре дошло, че не се налага да му плащам, пък и с времето се оказа, че е добър работник.
— А през цялото време ли беше с вас? — попитах аз.
— Всъщност не, понякога се случваше да изчезне. Но когато беше тук, работеше здраво, катереше се по скелето като някоя маймуна.
— Сакър! — изсъска Бенджамин.
— Кой? — попита майсторът.
— Предполагам, че този Елдред в момента не е тук, нали така?
— Не, не е — поклати глава майсторът. — Вчера следобед го видях за последен път.
Бенджамин благодари на зидаря и забързано се отдалечи, викайки Веч по име.
— Искам всички мъже от гарнизона да се съберат в двора! — нареди той.
Веч се накани да възрази, но господарят ми измъкна заповедта от кардинала от кесията си и я напъха под носа му.
— Какво става тук? — Кембъл забързано излезе от кралските покои, последван от подтичващия зад него Спърдж.
— Искам всяка педя от крепостта да бъде претърсена! — заяви Бенджамин, приковавайки поглед в Спърдж. — Търсим трупа на Робърт Сакър — роден актьор, майстор на превъплъщението, познат на някои като началника на склада Филип Алардайс, а на други — като работника Елдред.
Спърдж зяпна насреща му. Господарят ми посочи работниците, които се бяха скупчили на едно място, заинтригувани от настаналата в двора врява.
— О, за Бога! — озъби се Кембъл. — Да не би да твърдиш, че този Сакър, който е напуснал Тауър, инсценирайки собствената си смърт, е имал наглостта да се върне като работника Елдред? Но как е могъл да го стори, без да бъде разпознат?
Бенджамин се взря в небето, което изведнъж се беше изпълнило с гарвани, шумно протестиращи срещу нарушаването на покоя им.
— Сър Едуард — промърмори той, — тази крепост е пълна с потайни вратички и всякакви затънтени кътчета. Това значи, че стига някой да реши, той лесно може да влиза и да излиза от нея, особено пък ако си смени цвета на косата, походката или гласа — господарят ми посочи работниците, които в момента вървяха към Лъвската порта. — Кажи ми, управителю — ти да не би да ги различаваш един от друг? Всъщност поглеждаш ли ги изобщо? Можеш ли да кажеш какъв е цветът на очите им, каква е формата на устните им, как са подрязани брадите им? Мастър Спърдж! — извика Бенджамин надзорника. — Давал ли си право на някакъв работник на име Елдред да работи на стената?
Спърдж страхливо кимна.
— Когато отворихме крепостта, той дойде и каза, че е зидар и че е готов да работи само срещу храна.
— И ти не възрази?
— Че защо да възразявам? — изпелтечи Спърдж. — Добрите работници са рядкост, а с повече хора работата върви по-бързо. Това не е първият път…
— Да, да — прекъсна го Бенджамин. — Кажи ми, в счетоводните ти документи отбелязано ли е, че си му плащал?
Спипан в един от най-древните пороци на професията си — водене на сметки за работници, които не са получавали и пени — Спърдж се изчерви.
— Е — господарят ми погледна към ядосания Кембъл, — този работник всъщност е бил Робърт Сакър!