— Имаш ли доказателства, мастър Даунби? — попита Кембъл с разширени от изненада очи.
— Сега ще ви обясня всичко. Мастър Веч, ще съм ти благодарен, ако седнеш отдясно на Малоу и задържиш това — Бенджамин бързо се наведе, измъкна камата на главния палач от ножницата й и я хвърли на масата.
Веч побърза да се подчини.
— Мастър Малоу — изписка Спърдж, — познавам те от години — дребничкият надзорник разпери ръце. — За Бога, човече, кажи, че това не е истина!
— Името ми е Джон Дайтън — призна си Малоу, потривайки лицето си с ръце. — Преди четирийсет години, когато бях още юноша, бях нает от един от приближените на Ричард Трети да служа като телохранител на двамата млади принцове в Тауър — той бързо погледна към Бенджамин и нещо в очите му ми подсказа, че думите му са много далеч от истината. — След като Ричард беше убит, избягах на островите Сили. Там се ожених, но жена ми умря. Накрая се замесих в някакво сбиване, така че се върнах в Лондон и станах помощник-палач.
— Не, не — намеси се Бенджамин. — Това не е цялата история, мастър Малоу. В хаоса след битката при Бозуърт и преди да избягаш от Тауър, в ръцете ти е попаднала кожена кесия, съдържаща печатите на младия крал Едуард Пети. И така, ти си задържал това съкровище, запазвайки го като ново. След като си се върнал в Лондон пък, си се забъркал с бандата Сакър и по-специално с Робърт — един много способен и образован, но за съжаление, злонамерен човек. Нямам представа дали двамата сте се запознали преди, или след избесването на останалите членове от семейството му, но това няма значение — господарят ми се заигра с пръстена си, избягвайки погледа ми. — Не се знае и защо Робърт така и не е бил арестуван от помощник-шерифа Пелтър — той се изпъна в стола си. — Все едно, важното е, че всички последвали конспирации са се родили от твоето приятелство със Сакър, мастър Малоу. И така, когато в Тауър е бил назначен нов служител — ерген без семейство, което да го потърси, на име Филип Алардайс — двамата с Робърт сте задействали плана си. Ти си знаел кога новоназначеният началник на склада ще пристигне от Дувър, както и по кой път ще поеме и си съобщил това на Сакър. После разбойникът е проследил Алардайс, а може би го е причакал — не знам, но така или иначе, го е убил и си е присвоил самоличността му. Накрая е пристигнал в Тауър, представил се е за новия началник на склада и съвестно е започнал да изпълнява съответните задължения.
За миг Бенджамин замълча и аз използвах момента, за да огледам присъстващите. Всички те седяха, напрегнато взирайки се в господаря ми, с което ужасно много ми напомниха за учениците му от училището в Ипсуич.
— В нощта на рождения ден на краля — продължи Бенджамин — тук се е състояло празненство. Един Господ знае какво точно се е случило на него, но аз, мастър Малоу, подозирам, че някой е подслушал разговора ти с Робърт Сакър. Ти обаче не си могъл да разпознаеш натрапника, тъй като светлината е била твърде слаба, а и всички от гилдията ти са били маскирани — господарят ми извади от кесията си парчето пергамент, което му беше дала мистрес Ъндършафт, и го вдигна, така че всички да могат да го видят.
— Тази скица е дело на един от мъртвите палачи и аз мисля, че на нея е изобразена стаята от Тауър, в която двамата със Сакър сте провели изменническия си разговор.
Аз прикрих изненадата си от думите на Бенджамин и хвърлих един поглед към главния палач, който седеше като издялан от камък.
— В крайна сметка — продължи господарят ми, — това се е оказало добре дошло за мастър Сакър, защото той не само е искал да изнудва краля, за да забогатее, но и да отмъсти на онези, които са екзекутирали семейството му. А ти, мастър Малоу, си му съдействал за всичко това. Разбира се, Сакър не е бил вчерашен и си е давал сметка, че не може да си позволи да завърти колелото на съдбата прекалено бързо. Ако палачите започнели да умират един след друг, можело някой да си спомни за него и той да се озове в затруднено положение. Затова той още веднъж е инсценирал смъртта си, този път престорвайки се на жертва на потната треска — Бенджамин ме потупа по ръката. — Мастър Шалот я е преболедувал и знае, че с няколко подбрани билки човек лесно може да я симулира.
— Но нали Рагуза се е грижела за Алардайс… — обади се Снейкрут. — Тя щеше да забележи…
— Не, не — отвърна старицата. — Ти — тя посочи към Бенджамин. — С тясното лице и умните очи. Напълно си прав. Единственото, което правех за Алардайс, беше да попивам потта му.
— Но нали разни хора са го посещавали… — обади се Спърдж.