Не, не изцяло. По-късно трябваше да надникне в апартамента на Роки. Без да пие повече. Твърдо. Беше златен случай — може би щеше да успее да се добере до календара със срещите му и да разбере най-сетне налегнала ли го е параноя, или не.
Ръката й изплува от пяната и замасажира шията с леки потупвания, пренесе ги отстрани на врата. Бълбукането на водата звучеше кристално ясно. Някъде отдалеч се чуваше вентилатор и мелодия на китара. Сеговия?
Намръщи се. Вероятно още мислеше за оня скапаняк Джеф. Как е могла да живее с него цели две години? Тази мисъл го влудяваше, въпреки че бе виждал Бабет, Лорън и други жени да се примиряват със същите свинщини. За Бога, Кей…
Облегна се, протегна крак и заопипва с него под пулта. Подхвана кожената възглавница и я придърпа към себе си. Кръстоса крака отгоре и размърда босите си пръсти. Пийна една глътка, без да откъсва очи от жената на мониторите. Постави чашата в скута си, мокрото й дъно притисна космите на краката му.
Беше се съблякъл заедно с нея.
Засмука късче лед, все тъй вторачен. Кей на двата монитора!
Неописуемо…
… бързите пръсти по струните на китарата, уханието на бор, шепотът на пяната… меката, гореща вода, самата тя, толкова гладка в нея…
И все пак нещо я тревожеше…
Усещането за някакво пропуснато послание. За нечии странни вибрации, насочени към нея по-рано през деня, преди да се обади Джеф, вибрации, които беше твърде забързана да долови…
Дали не идваха от Сам Йейл? Когато беше спрял на средата на улицата и я гледаше с недоспалите си очи? Дали не лъжеше, за чисто професионалните си отношения с Теа Маршал? В един готически роман или в трилър би могъл да…
Всъщност единственото странно нещо у него беше, че живее именно тук — на 1300 Медисън Авеню. Застаряващите режисьори с избелели тениски и джинси обитаваха евтини стаички в Уест Сайд, Вилидж или Сохо заедно с актьори, актриси и писатели. Какво търсеше в лъскавия небостъргач в баровския квартал Ийст Сайд? Кога беше спрял да режисира? И защо?
Ами Пит Хендърсън? Кой нормален човек пазаруваше в петък сутринта?
Разбира се, може би работеше нощем или вкъщи, може да беше в отпуск или да е спечелил на лотария. Какъвто и да беше случаят, той си оставаше сладур с тази сияйна усмивка, с живите сини очи и червеникавокестенявата коса. Нищо чудно, че излъчваше вибрации, беше млад и впечатляващ като заместник-редактор. Де да беше петнайсет години по-възрастен… Или поне десет…
А може би я тревожеше бегачът с вдигнатата качулка, който я наблюдаваше крадешком, без да спира да тича на място? Беше го погледнала съвсем бегло, но забеляза, че е привлекателен — с високи скули и пясъчноруси мустачки. Типичен кореняк от графство Марлборо. Сто на сто беше женен или обратен.
Или пък Уолт, когато му беше дала бакшиша? С онези скрити зад дебелите стъкла очи…
Е, поне сигналите на русата жена от фирмата за превози бяха недвусмислени…
Намести се под пяната.
Може би я смущаваше това, че е сама… Фелис я нямаше, не познаваше жива душа наоколо, първа нощ в нов апартамент. На горния и долния етаж — непознати, в съседство — непознати. („В. Трависейно“ гласеше табелката на двайсет А. Виктор? Виктория?)
Седна и се облегна с ръце от двете страни на ваната. Погледна лампата на тавана, бледото петно в тъмния й ирис, дребничката фигурка, разположена в него.
Издуха пяната от гърдите си — първо от лявата, сетне от дясната. Твърдите им зърна настръхнаха. Хвърли поглед към малката чернокоса фигурка…
Вдигна крак над водата, като наблюдаваше миниатюрното краче на тавана, от петата й капеше пяна… Опъна го в шпиц… наблюдаваше го…
Докосна с палец върха на хромирания кран „Ар Деко“…
Смъкна се под водата и разруши островчетата от пяна.
Дали пък не се нуждаеше от… все пак премахваше напрежението…
Направи така, че да свършат заедно.
Великолепно беше.
Макар и като заместител…
Пое дъх, проснат на креслото. Единият му крак бе опрян върху кожената възглавница, а другият — на пода. Ръката му беше пълна с хартиени кърпички и топла течност.
Постоя така да си оправи дишането, докато я гледаше да прави същото в осеяната с пяна вода. Двойничките се обърнаха към стената със затворени очи, излагайки на показ профила на Теа Маршъл. Двойно по-хубаво…
Не биваше да се среща повече с нея.