По смеха му пролича колко се е увлякъл в мечтите си.
— Ти си глупакът! — изтръгнаха се думите от Лиан. — Рулке те разиграва.
Тенсор присви очи.
— По-силен е, отколкото се надявах, и по-слаб, отколкото очаквах. Находчив е, но такъв съм и аз. А имам и оръжие.
— Тенсор… — промълви Каран. — Умолявам те в името на родството, което ни свързва.
— Ти сама прекъсна тази връзка — обърна й гръб Тенсор. — Няма да ме разубедиш.
Той продължи експериментите си, няколко пъти изчезваше в портала. Случваше се да го няма часове или само минута-две, докато проучваше невеществените граници на Нощната пустош. Последния път отсъстваше дълго, върна се пребледнял и запотен. Без да продума, изтича нагоре по стъпалата.
Лиан дремеше на пода, Каран крачеше неспирно напред-назад и един въпрос не й даваше мира. Какво ли е това тайно оръжие? Кога е имало оръжие срещу Рулке? И защо Тенсор е довел Лиан чак в Катаза? За какво му е летописец?
Накрая хвана Лиан за рамото и го разтърси. Той се усмихна.
— Събуди се!
— Буден съм — отвърна й безметежно. — Казвай.
— Какво се случи в края на Големия събор?
— Когато Тенсор взе Огледалото ли?
— Да.
В ума на Лиан всичко се подреди мигновено.
— Тенсор погледна стоящата горе Мейгрейт и откри в лицето й нещо, което го потресе или ужаси. Вдигна ръка да я порази, но размисли, все едно му липсваше смелост. Някой извика „Не!“ — ти беше, нали? Косата ти се бе изправила, размахваше ръце. И друг извика, може би Мейгрейт. Тенсор протегна ръка, имаше проблясък и Нелиса отхвърча мъртва към стената. Ти рухна на пода и се заблудих, че също си умряла. Всички паднаха в несвяст, дори Фейеламор, а Тенсор взе Огледалото.
— Но ти не беше засегнат, така ли?
— Само за миг-два бях замаян, не проумявах защо се отървах. Сякаш една порта се затвори в главата ми, а се отвори друга. Видях те безпомощна и ме обзе свиреп гняв. Грабнах бастуна на Нелиса и ударих Тенсор по главата. Не му навредих, а той каза, че съм му нужен. Поведе ме и аз нямах сили да се възпротивя, както е и до днес. Има над мен огромна власт и се възползва от нея, когато пожелае.
— Но защо да му е нужен един зейн, и то летописец? Какви бяха точните му думи?
— „Само ти си невредим. Имам нужда от човек като тебе. Време е да си уредим сметките, летописецо.“ После ме поведе. След малко успях да се отскубна и хукнах обратно към тебе, но той ми наложи волята си и вече нищо не можех да направя.
— Сред аакимите е известно само едно оръжие, употребявано някога срещу Рулке — бавно промълви Каран. — Заклинание, създадено преди хилядолетия. А Рулке е покварил зейните именно за да открие защита срещу това заклинание. Ти сам ми каза. Значи все пак носиш Дара на Рулке.
— Да. Изглежда заклинанието го отприщи.
— Но по време на Събора още не се е знаело.
— „Само ти си невредим…“ — повтори Лиан.
— Разбира се, това те е издало.
Всичко се оказваше по-страшно, отколкото тя си представяше. Рулке освободен, а глупавият беззащитен Лиан — щит в ръцете на Тенсор. Как ли ще използва Дара срещу самия Рулке?
Тенсор се върна стремително в залата, очите му святкаха. Нахълта в беседката, изръмжа нова заповед и огледалото грейна срещу него като бронзов фенер. Аакимът обърна глава и извика:
— Лиан от Чантед! Ела, часът настъпи.
Лиан тръгна към него против волята си. Каран се опита да го задържи, но скоро пусна ръката му.
Лиан изкачи стъпалото като механична играчка и застана до Тенсор, който стисна рамото му, образът в огледалото се разми и се избистри.
Каран се задави, сякаш някой я стисна за гърлото.
А Тенсор отвори портала.
41. Забранените опити
В средата на месец бунс, последния от пролетта, жегата в Туркад беше лятна. Мейгрейт седеше в работната стая на Игър и наблюдаваше заниманията му както преди толкова месеци във Физ Горго. Той пускаше прахове и метални стружки в жаравата и прокарваше през пъстрите пламъци амулет, различни пръстени и стъклено кълбо. Тя се почувства неловко — сред фейлемите магиите бяха забранени и макар че не принадлежеше към расата им, нагласата се бе вкоренила в съзнанието й.
Не знаеше каква е целта му, но личеше, че не му потръгва добре. Или особеностите на този град му пречеха, или той не намираше нещо у себе си.
Отношенията им не се върнаха към близостта от първата седмица, но връзката им някак се крепеше — напрегната, потисната и няма. И двамата не се престрашаваха да говорят за това.