— Как мразя това място! — разпалено поде Игър. — Половин година тежък задух, половин година лют студ и постоянна воня. Няма да покоря никога такъв град, по-добре да го изравня със земята и да го построя наново.
Захвърли пособията си, отиде в дъното на стаята, върна се и ги взе отново. В помещението беше тъмно, по стените избиваха капки. Игър като че черпеше сила не от звездите, а от влагата и земята.
— Не мога да свикна с подхода ти към Тайното изкуство. Да поверя своята безопасност на някакъв предмет, който нито разбирам, нито владея… бих се страхувала всеки миг.
— Затова пък цял живот си се примирявала над тебе да господства друг човек, който с нищо не те превъзхожда. Търпяла си, после се разбунтува и отново се покори — това те разкъсва. Ако Фейеламор се върне днес и те подложи на изпитание, няма ли да тръгнеш с нея? В нейните очи си ценна само ако й служиш.
— Целият ми живот бе изпълнен с дълга към Фейеламор. Как да открия смисъл в нещо друго?
— Виж този пръстен. Дава ми мощ, може да я даде и на тебе, ако се научиш да я получаваш. Но Фейеламор не може да ти я даде. Как ще те научи на онова, което й е забранено? Мейгрейт, ти не си като фейлемите! Можеш да се сдобиеш с моя вид сила, ако си го позволиш. Уверявам те, че предпочитам да държа в свои ръце безопасността си и да знам, че ще я запазя, докато имам сила и воля. Не искам да разчитам на чуждо благоволение.
Мейгрейт все пак бе открила слабичка увереност в себе си през дългото отсъствие на Фейеламор. Въпреки отчуждеността на Игър й беше приятно да държи на някого. За пръв път изпитваше това през живота си, далеч по-дълъг, отколкото показваше младежката й външност.
Но много страни от нрава на Игър я потискаха — грубостта, привичната жестокост, презрението към верните му уелми. А и с него не се допълваха взаимно. Винаги искаше повече от Игър и знаеше, че той не само не е способен да й го даде, но и не знае как. След първата им нощ не легна отново с нея. Значи тя някак го отблъскваше.
Внезапно вратата се отвори от нечий ритник и вътре нахълта Вартила. Лицето на Игър почервеня.
— Какво има, та си решила да ме безпокоиш, когато работя?
Вартила се усмихна, оголвайки остри сиви зъби. Това беше толкова рядка гледка, че стряскаше. Мейгрейт си припомняше и други стълкновения между двамата, в които Вартила неведнъж надделяваше.
Тя плъзна по масата към него кожен калъф с донесения. Нахалството й граничеше с непокорство. Игър премълча. Не смееше да настройва срещу себе си уелмите, които му останаха верни.
— Ще ги прочета по-късно — отсече в опит да запази достойнството си пред Мейгрейт.
— Прочети ги още сега — дрезгаво настоя Вартила, — иначе може и да няма по-късно.
— Кажи ми какви са вестите в тях — изръмжа той.
— Както желаеш. Първо — изпъна тя костелив показалец с дълъг нокът, — поредната пратка припаси е изчезнала някъде между складовете и пристанищния град. Трети случай през този месец!
Игър седна припряно. Отвори уста, но заекваше.
— И-изпрати генерал Фуонди незабавно. Ако е нужно, половината Четвърта армия да навлезе в кейовете.
— Ти поначало разполагаш с половината Четвърта армия заради дадените жертви, дезертьорите и заразите. Нахлуят ли там, няма да излязат като армия… ако изобщо ги видиш някога.
— Що за дупка е това? — вбеси се Игър. — Прочистих тази клоака, наложих тук законност и ред, а целият град ме проклина.
— Туркад живее от покварата, прогнил е от върховете до низините. Второ, Тилан е събрал много силна войска — наброява поне тридесет хиляди. Скоро ще има и достатъчно кораби за десант.
— Аз пък имам пет армии — сто хиляди опитни бойци! — сопна се Игър.
— Разпръснати на площ от двеста левги! Трудно ще изведеш срещу него дори двайсетина хиляди, без да застрашиш властта си над вече завзетите области. А бойният дух спада непрекъснато. — Вартила се вторачи в очите му и Мейгрейт долови колко неспокоен е той. Изпъна се и трети пръст. — Още нещо. Гашадите шетат и извън Шазмак. Вече се опитват да привлекат на своя страна твоята Втора армия в Банадор.
Игър усети напиращия страх. Не я ли изгонеше, щеше да се разкрещи.
— Чух достатъчно — прекъсна я троснато.
— Имаме и други затруднения…
— Ами отстрани ги!
Мейгрейт остана изумена. Преди сблъсъка си с Фейеламор той щеше сам да се заеме с всичко до последната подробност.
Мейгрейт усещаше студ, необичаен през тези месеци в Туркад. Но това беше ледена тъма, проникнала в сънищата й. Мяркаха се видения за тъмни заскрежени палати, килнати кули над осветени от червено зарево хълмове и кълбяща се мъгла, по-черна от мрака. За миг пелената се отдръпна и разкри благородно, немислшю красиво и жестоко лице, индигови очи, които светеха подобно на жарава.