— Имах видение — сподели по-късно с Игър. — Възприех го като мечти на ааким, примесени със спомени от Аакан, а накрая се появи лице, което не мога да забравя.
Описа му образа.
— Рулке!
Игър дишаше тежко.
— Но и ти често си го сънувал, казвал си ми го.
— А ти си го видяла бдителен, чакащ, убеден в силата си. Аз пък усетих през нощта раздвижване във времето и пространството, сякаш някой се опитваше да проникне от този свят към Нощната пустош.
— Тенсор! — на свой ред възкликна Мейгрейт.
— Опасявам се, че работи с Огледалото, но как е успял?
Дясната половина на лицето му отново се скова.
— Има ли начин да го спрем?
— Няма. Тенсор отиде във Фаранда и продължи през пустинята. Не мога нито да го открия, нито да му попреча. Виж ме сега — най-могъщият пълководец в цял Сантенар… и напълно безпомощен.
Той застана до тесния прозорец и се загледа в осветените от луната покриви на Туркад и в сребристата вода на пристанището.
Мейгрейт се взираше в него. Допреди четири месеца тя изпълняваше само чужди заръки една след друга. Всичко това секна след Големия събор — една от причините да остане с Игър въпреки неясните си чувства към него. Просто напук на Фейеламор. Така спечели време сама да стане господарка на съдбата си. Но колкото по-силна беше, толкова по-слаб изглеждаше той.
Късно вечерта вратата се отвори безшумно, Фейеламор се бе завърнала от дългото скитане по незнайни места. И от гласа й лъхаше мраз като от погледа. Тя заговори на Игър без увъртане.
— Тенсор застрашава всички ни, като се опитва да проникне в Нощната пустош по този път.
Игър се сащиса, че чува от устата й онова, за което дори не смееше да мисли.
— Как научи?
— Присъщо ми е да знам. Какви са твоите намерения?
— Не знам нито къде е, нито какви сили е впрегнал. Мога ли да направя нещо освен да се въоръжа срещу Рулке, ако Тенсор се провали?
— Ако? — надменно изрече Фейеламор. — Тенсор е изпаднал в слабоумие. Ще ни навлече ново Прочистване, а ти бездействаш!
Игър се разяри.
— Нали потеклото ти е по-величаво от моето? Тогава използвай способностите си.
— Така и ще направя, но на силата трябва да бъде противопоставена сила. Ние — фейлемите, разчитаме на други дарби. Ако имахме и твоята сила, уверявам те, че щях да си послужа с нея непоколебимо. Нима не виждаш — ти, който се прослави с дързостта да прибегнеш до Забранените опити? Или онази младежка храброст те напусна? Престраши се отново и го намери, иначе е свършено с нас.
Без нито дума повече тя си тръгна.
Игър опря чело на ръцете си, а Мейгрейт изскочи от ъгъла.
— Ще можеш ли? Възможно ли е да бъде открит така?
— Вероятно, но вече са ми чужди мислите за Забранените опити. Във всяка клетка от тялото ми се е запечатал споменът за предишния път. Все ми се струва, че Рулке е забил отровен шип в моя мозък и когато се сети за мен, усещам как пулсира. Мейгрейт, прекарах живота си в предпазливост и благоразумие, никога не предприемах нищо, без да знам всички последствия, за да съм подготвен за тях. Онзи гениален младок, какъвто бях преди затварянето на Рулке, изчезна отдавна. Тогава бих се справил, но сега… старателен, обуздал въображението си… Едва ли. А в тези начинания увереността е жизнено важна. Откакто влязох в Туркад, обзет съм от съмнения.
Игър отново се захвана с работата си, но скоро захвърли устройствата.
— Няма да се съсредоточа, знам. Забранените опити… Има един, който може да донесе успех. Ако Тенсор наистина е отворил портал към Нощната пустош, съществува шанс да бъде проследен и дори заловен. Само да знаех повече за този портал…
— Не допускай подигравките на Фейеламор да те тласнат към необмислени постъпки — каза му Мейгрейт. — Дълго ги понасях и знам по-добре от всекиго как те е уязвила. Искам обаче да ти е ясно, че тя никога не се присмива без скрита цел.
— Съзнавам това — разсеяно отвърна Игър.
— Късно е, стига сме умували. Ще се качиш ли?
За нейна изненада Игър дойде в спалнята. Прегръщаха се със страст, каквато не познаваха дотогава. Той заспа скоро, а Мейгрейт будуваше и се мъчеше да отгатне стремежите на Тенсор и Фейеламор, опитваше се да си представи и за какво мисли Рулке.
В онзи сън бе почувствала за миг как съзнанията им се сливат. Лицето на Рулке като че излъчваше печален копнеж, когато я гледаше. А тя долови изгарящата го решимост да се освободи от вековното заточение в Нощната пустош. Всезнаещите индиговосини очи разпалиха и у нея жажда като в миговете, когато се взираше в Огледалото — животът й да има смисъл.