Шанд си вареше чард в кухнята и слушаше кавгата на горния етаж. Все същото дни наред. Селиал и поддръжниците й досадно настояваха за предпазливост, зад която прозираше отчаяние. А по-малката групичка от оцелели в Шазмак предлагаха все по-невъздържани и смахнати решения. Мендарк и Малиен напразно се опитваха да насърчат плашливите и да укротят необузданите.
Мендарк се бе затворил с трима-четирима аакими, които бяха на страната на Селиал. Подготвяха нова взривна смес от какви ли не съставки. Талия и близначките Зара и Шала цял ден усърдно стриваха веществата и ги смесваха в различни съотношения. После помощничката на Мендарк изпробваше резултата навън с оглушителни гърмежи и облаци черен дим. Накрая се спряха на една комбинация и започнаха да поставят зарядите по слабите точки, за да бъдат взривени в строга последователност.
Мендарк надникна в кухнята.
— Шанд, ела да ми кажеш как ти изглежда!
С чашата в ръка Шанд се качи в кулата да огледа новото разположение на зарядите. Талия дойде след него, залитаща под тежестта на още една кутия с взрив. Въпреки зачервените очи и изцапаното със сажди лице беше весела.
— Е? — не се стърпя Мендарк, а Шанд нарочно посръбваше от чашата. — Кълна се, че си по-неприятен и от Надирил.
— Благодаря ти, ласкаеш ме. Може и да успеете, но ей този заряд ще обърне взрива право към вас — посочи с мазолест пръст. — А пък с този… да не срутите цялата кула? Е, вие сте инженерите, аз само варя чард.
Мендарк и аакимите веднага започнаха да пресмятат и да местят зарядите според съветите му. Шанд тръгна към кухнята, но Осейон подръпна ръкава му.
— Щом съборят вратата, ще стане страшно — прошепна войникът. — Най-добре да сме нащрек.
— Защо?
— Откакто дойдохме, нямам какво да правя, освен да пазя добрия стар Магистър. И виждам какво се мъти. Петима-шестима от тия аакими, май и ти знаеш кои са, направо пощуряват. Баситор и Хинтис са най-зле. И преди съм си имал работа с побеснели бойци — няма по-опасни противници в битката, защото само смъртта може да ги спре. Боя се, че онези двамцата вътре ще пострадат първи, когато вратата падне.
— Каран и Лиан ли? Не помислих за тях. Къде е Талия?
— Излезе. Ей сега ще я доведа.
Докато чакаше, Шанд дръпна Малиен и Селиал настрана, за да им обясни какво предстои.
— Опасявах се от това — поклати глава Малиен. — Селиал, сега е моментът. Или ще издържим, или ще загинем.
— Лиан е ключът към всичко — промърмори Селиал, още по-пребледняла и съсухрена.
— Да! Щом отворим вратата, трябва да го изведем оттам. Само седмина сред нас са верни на Тенсор. Е, надявам се поне да са само толкова. А той не би посмял да направи нищо, ако Лиан не му е подръка.
— Какъв е планът ти? — прошепна Селиал, подпряла се на стената.
Шанд никак не харесваше вида й, но как да предупреди Малиен, че не бива да разчита на нея?
— Аз ще се втурна към Лиан. А вие ме подкрепете и не им позволявайте да ме подгонят, докато го извеждам.
Не след дълго отекна бърза поредица от взривове, слели се в протяжен гърмеж и завършили с грохот. Вдигна се пушилка, по метала затропаха отломки.
— Дойде и това време, приятелко — прошепна Малиен на Селиал. — Аакими срещу аакими. Ужасно е, но не ни проваляй точно сега.
43. Силата на злото
— Какво искаш от мен? — попита Лиан, когато Фейеламор се върна.
— Свързано е с Възбраната, която ни е затворила на Сантенар, както Рулке е пленник в Нощната пустош. Тя не допуска нищо да премине между световете… освен омразната Ялкара! Лиан, искам да чуя какво се е случило след гибелта на Шутдар. Побързай!
— Не знам много — сви рамене той.
Разказа й своята версия за края на „Предание за Възбраната“. Не спомена търсенето си, откакто напусна Чантед, нито загадката около убитото момиче.
— Трябва да има и друго — настоя Фейеламор.
— О, известни са подробности за походите на армиите за броя на войниците, за сраженията и жертвите. Ако желаеш, ще ти опиша дори знамената им.
Фейеламор махна нетърпеливо с ръка.
— Мога да ти разкажа и как са намерили Шутдар, кой е бил там, за нахлуването в кулата и на какво е приличала, когато всичко свършило.
— Кой е бил там накрая?
Тя не можа да прикрие жадния си интерес.
— Цели армии, предвождани от най-могъщите владетели на епохата. Рулке, разбира се, Кандор, Куинлис, първият Магистър на Съвета, и още неколцина аакими…
— Ами Тенсор? — прекъсна го Фейеламор.
— Бил е там, но след унищожаването на флейтата аакимите надникнали в пустотата и побягнали. Опустошението обхванало половин левга околовръст, но колкото и да е странно, не засегнало кулата. И тогава Възбраната затворила проходите между световете.