Игър отново долови прилива на сила. Увереността му се възвърна. Туркад принадлежеше на Мендарк. Градът и Мейгрейт (както проумя изведнъж) изцедиха цялата му жизненост. Но тук имаше предимство.
Оглеждаше залата и претегляше мислено опасностите — Мендарк, Тенсор и Фейеламор, скрита някъде в мъглата. Трябваше да узнае къде е тя. Чак тогава забеляза необичайния светещ кръг в едно огнище. Затаи дъх. Възможно ли беше? Това ли е мястото?
Щом доближи, съмненията му изчезнаха. Да, ето го разлома, където Кандор бе работил толкова дълго — едно от средоточията на мощ в Сантенар. Сигурно се бе отворил, когато той насочи към себе си портала. Би ли посмял да слезе? Пръстите му напипаха изумруда. Долу би могъл да го насити с такива сили, че и Рулке да отстъпи пред тях. Идеята го отрезви веднага. Ако и Рулке се появи, ще имат нужда от невероятно могъщо оръжие, за да го победят. Точно така. Игър знаеше, че може да успее.
Огледа се. Никой от враговете му не се мяркаше в мътилката. Стисна изумруда в юмрука си и опря крак на първото стъпало към шахтата.
В беседката бе останал само Лиан, Каран едва го различаваше в потоците влага, изригващи оттам. Тя легна по корем и пропълзя към подиума.
— Добре ли си? — прошепна му отдолу.
От брадичката му върху нея падаха капки.
— Засега. Какво предание ще разказвам!
Познатата крива усмивчица веднага избледня. Горкият. Колкото и да се перчеше, тя знаеше колко е уплашен.
Каран започна да реже здравите въжета около глезените му. Ножът беше тъп, мина много време. После се изправи, като се криеше от Тенсор зад тялото на Лиан. Успя да среже въжето на едната китка, но другото не поддаваше.
До стълбата блесна мълния, от тавана се посипаха още парченца. Къс от мазилката издрънча върху купола на беседката. В този миг Селиал и аакимите с нея най-сетне се нахвърлиха срещу бунтовниците, които не отстъпиха, и оръжията зазвънтяха.
— Задръжте ги! — изрева Тенсор и скочи към беседката, размахал черния си жезъл.
Щом зърна Каран, опита се да я намушка като с копие. Тя се завъртя, жезълът мина между нея и Лиан, Тенсор се напъна и я изхвърли навън, сякаш пластеше сено. Лиан се дърпаше бясно, но не успяваше да развърже последното въже.
Тенсор го цапардоса по ухото със свободната си ръка, хвърли жезъла и подвикна на привържениците си:
— Задръжте ги, каквото и да ви струва!
Докосна новото огледало и се опита да овладее портала.
Внезапно секна вятърът, нямаше гъсти бели кълба. В беседката притъмня мастилена сянка. И схватката спря, когато от мястото на портала зазвуча пронизително пищене. Проснатата на пода Каран запуши ушите си. Звукът изтъня и стана недостъпен за слуха. Цялата беседка се разлюля и изчезна. Всички зяпнаха натам. Две секунди по-късно беседката се появи завъртяна, защото Лиан вече стоеше с лице към Каран. Отвътре повя. Порталът беше отворен.
Само че този вятър не духаше от Туркад, а беше смразяващ и носеше дъх на метал. Каран се взираше в безкраен коридор с леденосиня светлина.
Напорът на въздуха се засилваше, под купола на беседката се проточиха ледени висулки. Снежинки се завъртяха под тавана на залата.
В синята далечина се сгъстяваше застрашителна сянка. Тенсор изкрещя ликуващо, светкавично грабна Лиан и го вдигна във въздуха. Накълцаното въже се скъса. Тенсор заръмжа:
— Излез де! Ела насам! Питлис, стани от гроба да видиш как ще отмъстя за тебе!
Бавно вдигна десния си юмрук и около него засия златист ореол. Фейеламор изхленчи и изведнъж се видя как бяга от залата.
Шанд се мярна в дупката от взрива и извика:
— Прикрийте се!
— Да, махнете се надалеч — ясно изрече Тенсор. — Стореното от мен на Събора не е нищо пред това, което ще направя днес.
Аакимите се отдръпваха полека.
— Недей, Тенсор! — нададе вой Хинтис. — Нали ни се закле!
— Ха! — бясно изхърка Тенсор.
Всички усещаха началото на заклинанието. Лиан се хвана за слепоочията, главата му сякаш се пръскаше.
Тенсор го вдигна още по-нагоре и безмълвно занарежда. Сянката в портала спря на два разтега от него като че уплашена. Юмрукът на Тенсор блесна, Лиан изпищя и сянката се разлюля. Лиан писна отново, размахал ръце и крака, от прехапания му език капеше кървава слюнка.
Каран усещаше безтелесния допир на въздействието, объркващо разума, което познаваше от деня на Събора. Тенсор още си играеше с Рулке, но й оставаха броени секунди. Знаеше, че този път пълната сила на заклинанието, насочено и фокусирано чрез Дара, който Лиан притежаваше, ще убие и нея, и всички други в залата. Но още преди това Лиан щеше да бъде разплескан по пода. Колкото и устойчив да беше, нищо нямаше да го спаси от такава неудържима стихия.