Рулке ги гледаше развеселен. Засмя се.
— Да беше задала въпроса, преди да му строшиш носа.
Но нейната молба припомни на Тенсор позора и безумието му. Изведнъж скочи между Каран и Рулке и замахна. Но слабостта след заклинанието го подведе, беше твърде бавен.
Рулке го запрати встрани с нехайна свирепост. Тенсор падна осакатен, опита да стане, дори докопа крака на врага са, но беше изритан като нахално куче. Каран искаше да изтича при него, но Рулке й се изпречи. Нямаше изход. Тенсор не можеше да се вдигне, само я погледна.
— Остави ме. Спасявай се.
Тя се огледа без надежда. Никой не искаше да помогне нито на нея, нито на Тенсор, след като видяха как постъпи Рулке с него.
Каран пак стисна ръката на Лиан и го повлече назад. Нямаше къде да отидат. Рулке лесно можеше да я хване, но май му харесваше да я дразни, да я натиква там, където искаше да попадне. Тя стъпи на подиума и навлезе в сиянието между колоните, което тутакси припламна.
„А защо не? — рече си Каран. — Няма изход.“
— Недей! — извика Шанд от другия край на залата.
Закъсня. Рулке се престори, че посяга, и тя отскочи заднешком, повлякла Лиан. Порталът се озари за миг в две кратки примигвания и ги погълна с грохот, преди да изчезне.
Никой не мърдаше. Пак се чу дълбокият нисък смях на Рулке.
— Ако знаеха къде ще ги пренесе порталът, нямаше да се напъхат с такова желание в него — каза той и си изтри очите.
— Да се помирим, Мендарк — прошепна Игър. — Можеш да изкупиш старото си престъпление. Помогни ми!
Мендарк усърдно си придаваше вид на нищожество, изчакваше шанса, когато врагът няма да е нащрек. И го дочака. Знаеше как да освободи Игър от властта на Рулке, и го знаеше открай време, затова така се мразеха. Но взаимната им ненавист не можеше да се мери със страха от Рулке.
Промъкна се зад Игър и опря пръсти в главата му, после те сякаш потънаха навътре. Игър се отпусна и забърбори безсмислици.
Мендарк призова отдавна забравени сили, останали непокътнати още от времето на Забранените опити. Проникна дълбоко в съзнанието на Игър и направи каквото беше длъжен да стори още тогава — заличи отровния шип, разчупи невидимите окови.
— Хайде, Игър! — прошепна му. — Сега е моментът.
Игър тръсна глава. Да, най-после свобода, каквато не помнеше от прастари времена. Но не се надигна. Нищо не му пречеше освен вкоренените кошмари, които не успяваше да превъзмогне. Разтрепери се.
Мендарк разбра, че ще се простят с шанса си, и го пусна. Какъвто и ужас да изпитваше, не го показа. Рулке го превъзхождаше несравнимо, ако беше готов за сблъсък. Но може и да не беше…
Прекрачи над Игър и застана срещу врага — най-храбрата постъпка в живота му. Вдиша дълбоко, овладя се, изпъна ръка и кресна остро:
— Рулке! Ела да ми покажеш колко си смел. Не се решаваш ли? Опитай това!
Рулке се обърна припряно, загуби равновесие и силата, запратена от Мендарк, го изтласка назад. Той се опомни на мига, изрече дума, ръцете и краката на противника му се загърчиха. Мендарк изпищя и с върховно усилие укроти тялото си. От следващото му заклинание по челото на Рулке изби пот, а насрещният удар накара Мендарк да се хване за гърдите. Пребледня от напрежение и се подпря на пода.
— Опомнете се! — изскърца гласът му към останалите.
Отново се надигна и пристъпи към Рулке с властния вид от разцвета си.
Другите усетиха, че везните се накланят, и се събраха край него. Осакатеният Тенсор пълзеше на колене, но и той вдигна ръка. Игър, макар и зашеметен, се изправи. Мендарк му помогна, а от другата му страна дойде Осейон, почти равен на Рулке по ръст. И наплашените аакими като че се престрашиха.
Шанд наблюдаваше и чакаше.
Рулке се смути. Предимството не беше на негова страна. Не би си позволил всичките му врагове накуп да го сварят неподготвен. Отстъпи, може би разбираше, че не знаят какво да направят. И те като че не бяха готови за решителната схватка, значи можеше да им избяга, докато не са се усетили. А в Нощната пустош имаше пробив. Той беше свободен! Нищо друго нямаше значение. Битката щеше да продължи по друго време и на друго място. Той скочи към съсипаната беседка.
— Слаб е! — провикна се Шанд. — Нападнете го всички заедно.
Мендарк се оказа най-бърз. Отдалеч отскубна новото огледало от рамката му и го огъна в стената. Без него порталът беше безполезен.
Рулке се шмугна между двете колони, събори ги към настъпващата групичка, прескочи купчината отломки и побягна по стълбата.