— След него! — заповяда Мендарк и се втурна нагоре като младеж.
След него тичаха Игър и Осейон, неколцина аакими и Шанд. Зад тях бавно се изкачваха последните двама аакими, понесли Тенсор.
На половината път нагоре Рулке отпадна — Нощната пустош го бе изтощила. На дванадесетия етаж едва не го застигнаха, той обаче събори парче от стената пред тях и пак побягна.
Осейон прескочи препятствието.
— Не припирай! — спря го Мендарк. — Сам няма да му направиш нищо.
Хиляда стъпала по-нагоре стигнаха до върха задъхани и с натежали крака. Вратата беше заклещена отвътре.
— Разбийте я! — изхърка Мендарк.
Осем рамене се забиха в нея с такава ярост, че вратата се удари в стената. Рулке стоеше във висока пролука отсреща и гледаше навън. Огромният му гръден кош се издуваше като ковашки мях.
— Не можеш да слезеш — извика Мендарк. — Хванахме те! Предай се.
Рулке се разсмя отчаяно, от горещия му дъх стените се топяха, а платиновият купол омекна.
Внимаваха да не го доближат, докато и Тенсор не бе внесен в стаята.
— Като един — насърчи ги Мендарк. — Сега!
Този път придобиха смелост. Намерили опора в омразата и гнева, те събраха силите си в страшен удар, насочен към гърдите на Рулке. Изхвърлиха го във въздуха далеч от пролуката.
Развикаха се дрезгаво, слисани от успеха си.
— Колко лесно било, ако сме единни… — промълви Игър.
— Няма да оцелее — заяви сияещият Мендарк.
Дълго щеше да се радва на заслужената победа. Нека някой посмее да му каже, че за нищо не го бива!
— Падането от такава височина ще го убие, въпреки че е карон.
Доближиха пролуката, за да видят смъртта му. Само че това не беше краят. Рулке висеше на едната си ръка под дълъг прът. Лицето му се изопна от болката в изгорената длан и изнемощелите мускули, но той се взираше във всеки от тях.
— Чуйте отново предсказанието — каза толкова тихо, че трябваше да напрегнат слух докрай заради свирещия вятър. — „Когато тъмната луна е пълна в средзимния ден, аз ще се завърна. Ще разбия Възбраната и ще отворя Пътя между световете. И Трите свята завинаги ще принадлежат на кароните.“
Всички неволно погледнаха небето, но луната не се виждаше. Шанд изрече в отговор:
Изражението на Рулке беше неразгадаемо. Мендарк протегна ръка — толкова слаба, че я крепеше в лакътя с другата. Посочи основата на пръта и произнесе проклятие. Прътът изпращя и се счупи като другия преди няколко дни.
Рулке го пусна и увисна във въздуха, сякаш се пребори с гравитацията за миг. После пропадна надолу все по-бързо и всички очи в стаята гледаха как доближава коравия метал на моста. Но преди това той събра юмруците на извитите си ръце над главата, за да образуват кръг, и под него се отвори същата синьо-черна тъма, която възвести появата му. Рулке изчезна.
Мендарк протягаше шия.
— Какво стана? Изгуби се от погледа ми.
— Няма го — отвърна Талия, чиито очи бяха по-зорки.
— Нощната пустош го е изтеглила обратно — хрипкаво се обади Тенсор.
— Значи нищо не постигна с твоето безразсъдство — горчиво промълви Селиал.
— По-малко от нищо. Той е силен, а ние сме разнебитени. Ще се назова Тил-Питлис. Обявявам себе си за най-подлия предател и най-жалкия глупак на всички времена.
Спогледаха се, накрая всички се обърнаха към Шанд. Не разбираха нито предсказанието на Рулке, нито неговия отговор. Тъмната страна на луната беше лоша поличба. Но тя твърде рядко беше обърната изцяло към Сантенар точно в хид — средзимния ден. А пълна тъмна луна в хид… Никой не помнеше такова съвпадение.
Шанд си мълчеше.
— Да вървим — настоя Мендарк. — Приключихме с Катаза.
Тръгнаха измъчено надолу по нескончаемата стълба. Когато минаха край унищожения портал, Тенсор изстена и помръдна на носилката.
— Сложете Огледалото в ръката ми. Не го оставяйте тук. Трябва да е у мен.
— Глупец! — кресна му Селиал, извън себе си от ярост. — Няма ли да умреш най-после? Ще те удуша, но няма да ти позволя да го пипнеш.
Старият Шанд се отби да прибере Огледалото от пода, където го бе захвърлил Рулке.
— Аз ще го пазя заради единствения човек, комуто се пада по право и наследство.
Пусна го в джоба си и макар че всички недоумяваха какво означават и тези негови думи, никой не възрази.
Речник на действащи лица, имена и географски названия
Аакан: Един от Трите свята. Светът на аакимите, а след завоюването му и на кароните.