Ала любовният зов на жената секна недовършен, кратуните се търкулнаха на земята, танцуващите спряха и всички впериха очи в безкрая над морето, където в озарения от луната въздух като блед призрак блесна ракета.
— Войниците — промълви Кулау. — Утре ще има сражение. Добре е да поспим, та да бъдем готови.
——
’Юкулели — вид хавайска китара. Б. пр.
Прокажените се подчиниха, промъкнаха се в леговищата в скалите и само Кулау остана да седи неподвижно в лунното сияние, с пушка на колене, загледан далече долу в приближаващите към брега лодки.
Далечният горен край на долината Калалау беше добре избран за убежище. С изключение на Килслиана, който знаеше обиколните пътеки нагоре по отвесните стени, никой не можеше да стигне клисурата, освен ако минеше по острия като нож гребен. Този преход беше дълъг сто крачки. В най-добрия случай едва ли беше по-широк от една педя. От двете страни зееше бездна. Едно подхлъзване надясно или наляво и човек политаше към смъртта. Но успееше ли да мине, щеше да се намери в земен рай. Море от растителност къпеше долината, разливаше зелените си вълни от стена до стена, спускаше се от всяка издатина на водопади от лози и запращаше пръски от папрат и въздушни корени в многобройните цепнатини. През дългите месеци от царуването на Кулау той и неговите поданици бяха воювали с това растително море. Изтикали бяха задушаващата джунгла и буйната пъстрота на нейните цветя зад дивите банани, портокали и манго. На малки полянки растеше див арорут1, по каменните тераси с натрупала се по тях пръст имаше лехи с таро2 и пъпеши; на всяко открито място, където проникваше слънчева светлина, растяха папая3, натежали от златисти плодове.
Кулау бе избягал от ниската долина край брега в това убежище. Ако сега го подгонеха и от тука, той знаеше клисури между върховете, извисяващи се в пазвите на планините, където можеше да отиде и да заживее с поданиците си. А сега лежеше, сложил до себе си пушката, и през завесата на сплетения листак се взираше във войниците долу на брега. Кулау забеляза, че са докарали големи оръдия, които отразяваха блясъка на слънцето като огледала. Острият гребен лежеше точно пред него. Той виждаше как по пътеката нагоре, към върха,
1.Арорут — американско тропическо растение, от което се получава много хранително нишесте. Б. пр.
2. Таро — тропическо растение с ядливи корени. Б. пр. 3.Папая — тропическо дърво с ядливи плодове. Б. пр.
пълзят мънички като точици хора. Прокаженият знаеше, че това не са войници, а полицаи. Ако те не успеят; ще се намесят и войниците, о Кулау погали с обич цевта на пушката със сгърчената си ръка и провери дали по мушката не се е набил прах. Беше се научил да стреля като ловец на диви бикове на Ниихау, където още не бяха забравили изкусната му и точна стрелба. Когато бавно пъплещите точици се приближиха и станаха по-големи, той определи разстоянието, прецени какво отклонение може да даде вятърът, който духаше под прав ъгъл спрямо мерната линия, и пресметна дали няма да надхвърли целта, която беше доста по-ниско от него. Реши да не стреля. Издаде присъствието си едва когато те стигнаха началото на гребена. Кулау не се показа, а заговори от гъстака.
— Какво търсите? — запита той.
— Търсим Кулау Прокажения — отговори човекът, който водеше туземната полиция, но сам беше синеок американец.
— Трябва да се върнете — рече Кулау.
Прокажения познаваше този човек, помощникшериф, защото именно той го бе подгонил от Ниихау, през Кауаи, до долината на Калалау, а оттам в клисурата.
— Кой си ти? — запита шерифът.
— Аз съм Кулау Прокажения — гласеше отговорът.
— Излизай тогава. Ти ни трябваш. Жив или мъртъв. Твоята глава е оценена за хиляда долара. Не можеш да ни избягаш.
Кулау високо се изсмя в гъстака.
— Излизай! — заповяда шерифът, но в отговор настъпи мълчание.
Американецът се посъветва с полицаите и Кулау разбра, че те се канеха да се хвърлят срещу него;
— Кулау — извика шерифът. — Кулау, идвам да те хвана.
— Тогава погледни добре слънцето, морето и небето, защото ги виждаш за последен път.