же да се постигне единствено като съкровен
жив опит от най-висок порядък. —
Само такова преживяване може да дари
на земния човек онова познание, което и
смъртта на земното тяло не може да раз
колебае, камо ли да унищожи! —
Само такова познание възнаграждава
стремежа на земния човек към сигурно зна
ние!
За постигналия това знание всеки свят на
явленията — както светът на космичната ма-
терия, така и кой да е от световете на ду
ховната субстанция — се превръща в израз
и в чисто образно въплъщение на крайната
Действителност.
Той единствен, изхождайки от най-съкро-
вената същина на Битието, ще може да раз
бере всяко явление, било в този земен жи
вот, било в различните форми на живот, през
61
които минава човешкият дух, след като се
раздели с тялото на това земно животно! —
Прастари измислици, родени от земна
та неволя на човека, искат да му внушат, че
след този земен живот той щял веднага да
намери съвършена яснота в сферите на
свръхземната Светлина.
Но нека той се пази от подобна заблуда, родена от собствените му желания! —
Онова, което не е успял да постигне на
тази земя през кратките дни на земния си
живот, той ще трябва да придобие един ден
след отделянето си от земната форма на поз
нание посредством същото съкровено пре
живяване, до каквото е можел да се домог-
не и по време на този земен живот, преди да
се е разделил със земята. —
Нищо няма да му бъде „спестено“, къде
то и да се намира, защото тук трябва да се
изпълни вечният Закон!
62
Човешкият дух може наистина да живее
прещастливо хиляди години в духовните све
тове, но в края на краищата ще го разтърси
същият ужас, обземащ го тук, на земята, ко
гато в часове на прозрение усеща, че нещо в
най-съкровената му глъб, по-възвишено и
от най-възвишените му душевни пориви, си
остава недостъпно за него. —
Тогава и там, както и тук, той ще тряб
ва да потърси ръцете на високите помагачи, ако иска да бъде въведен в най-вътрешно
то лоно на Битието...
Но за да постигне това преживяване, той
трябва първо да стане способен да преживя
ва! —
Постигне ли го, той, разбира се, ще си
остане в своя свят на духовните явления, но
като знаещ, когото нищо вече не може да заб
луди, — също както няма, естествено, да на
пусне и този земен свят, след като придо
бие познание чрез подобно преживяване. —
63
В противовес на някои басни, някои из
мислици, предричащи на човешкия дух по-
лек път към познанието след раздялата с тя
лото на земното животно, трябва да кажа, че
за човешкия дух, овладял още в този земен
живот силите на земното животно, е
всъщност много по-лесно да стигне до оно
ва най-съкровено преживяване, което един
ствено води до познание на крайната Дейс
твителност, — че без тленното земно тяло
той ще трябва да преодолее неизказано по-
големи трудности, ако иска да стигне до
своята неотвратимо определена цел. —
Светещите на Прасветлината, въздиг
нали някога култа към Боговете в култова
магия, са знаели за силите на тази земя, които човешкият дух може да постави в своя
служба по този път.
Затова те съединили Земята с Небето,
— затова създали култовия ритуал, използ
ващ земните сили на знака, гласа и звука, за № проникнат до най-вътрешните дъл-
64
бини на човека, защото само там свещеното
преживяване на крайната Действителност
може да се превърне в Истина. —
Днешният човек, ако не иска да се кланя
на догми, осъзнати от него като объркани
построения на човешката самомнителност, има всички основания да съжалява, че от хи
лядолетия вече пътят на култа е непрохо
дим за него! —
И все пак пътят към преживяването съв