сем не е затворен пред днешния човек.
Проправен е друг път, който през натру
паните отломки от древни храмове води към
самото сърце на свещеното царство на ду
шата. ..
В своето учение аз многократно съм опис
вал този път.
Поставих пътепоказатели за всички, кои
то са решени да го намерят.
Тръгналите по този път усещат все по-яс65
но и по-ясно, че се приближават към целта, а
мнозина я съзират вече в себе си.
На тях не им липсват вече храмовете на
древните култове, нито насърчението на
култовата магия, въпреки че — познали
веднъж онова, което Духът ги учи да позна
ват, — те откриват в някои древни храмове
следи от същностния Дух и се отнасят с най-
висока почит към магията на стародавните
култове.
Пътят
към най-съкровената
нщсъщндст,
достъпен по всяко време за всички, е разли
чен за всеки отделен човек, макар да си ос
тава един и същ за всички.
Той се определя от характерните особе
ности на всеки човек, така че всеки намира
своя път, вървейки по общата за всички сле
да. —
Едва когато се озове при целта, всеки раз
бира, че по своему е вървял по същия път, както всички други, които са успели да стиг
нат до целта, — че нито един от начините за
66
неговото извървяване не е по-лек или по-тру
ден от останалите. ..
Ала който и да върви по този път, той ще
крачи е себе си от познание към познание, докато, стигнал до целта, не познае самия
себе си и не съзре вътре в себе си светили
щето, в което Божеството се засвидетелс-
твува действено като негов жив Бог. —
*
67
ВЪТРЕШНА СВЕТЛИНА
Потънал в мрака на „животното“, човеш
кият дух възприемал някога себе си и
своята съдба в помътнял образ, който след
това проектирал вън от себе си като мит. —
Твърде слаб бил този лъч на вътрешната
Светлина, но въпреки това позволил да бъде
намерено началото на онзи път, който осво
бождава духа на човека от обвързаността му
с „животното“ и го връща към самия себе
си.
Малцината, съзрели този път, още в дъл
бока древност се извисили в себе си — ма
кар и опипом и само предугаждайки — към
онази същностна Светлина, която никога
не се е отделяла напълно от човешкия дух, —
намерили целта на пътя: — изживели в са
мите себе си своя жив Бог, въпреки че не
съумели да изтълкуват правилно това свое
преживяване. —
И в този случай стойността на преживя
ването зависи не от даденото тълкуване, а
само от неговото действително съдържа
ние!
71
Неуспелите
да
осъзнаят
действителната
същност на това преживяване обаче си съз
дали от силите на „животното“ една външна
светлина и всичките им стремления били на
сочени към постоянното подхранване на та
зи светлина, нуждаеща се от външната хра
на на мозъчното мислене така, както фити
лът на газената лампа трябва да се напоява
с масло. Постепенно тази светлина се разго
ряла тъй ярко за мнозина, че у тях угаснало
всяко
желание
за
другата,
вътрешната
Светлина, която единствена може да освети
пътя към Духа...
Така за повечето хора било окончателно
загубено самото знание за съществуването
на споменатата вътрешна Светлина, а мно
зина от все още знаещите за нея й отдавали
все по-малко и по-малко значение, заслепе
ни от натрапчивия блясък на светилника, съз
даден от самите тях за осветяване на външ
ните неща.
В обгърналия ги отвсякъде мрак блясъ
кът на този светилник бил толкова ярък, че
те изобщо не можели да почувствуват нужда
72
от друга светлина.. 1
И днес още твърде много хора са засле
пени от този външен светлик, затова в тех
ните очи той е олицетворение на всяка свет
лина.
Но тази външна светлина оставя в посто
янен полумрак душата, чийто тревожен зов
не може да бъде вечно заглушаван. —