готворна за самите тях и за другите, но най-
често тя изглежда „благотворна“ само в соб
ственото им въображение, — а понякога до
ри във външния свят принася повече вреда, 77
отколкото полза. —
Те обръщат голямо внимание на онези
свои действия, които са видими за всички, но са далеч от намерението да обуздават
мислите, думите и постъпките си тогава, ко
гато смятат, че те са скрити от очите на све
та. —
Така някои се чувствуват призвани да
ощастливят цели народи, въпреки че самите
те са само роби на собствените си мисли.
Наистина: — този, който се самозаблуж-
дава по такъв начин, не бива да очаква, че
ще го озари вътрешната Светлина!
Който иска да я постигне, трябва да из
пълнява с пълно съзнание за отговорност
всекидневните си задачи — все едно дали са
изложени на показ пред всички, или остават
скрити — и да се пази сам от опасната заб
луда, че значение имат само онези дела, кои
то се отбелязват в историческите хроники. —
А насочи ли го житейският му път към
78
дейност, изискваща от него да поеме отго
ворност за много хора във външния свят, то нека по тази причина той не подценява
онази друга отговорност, която носи за вся
ко свое действие от делничния живот до
ри ако то е така скрито, че никой друг да не
узнае за него!
Онова, което магията на древните кул
тове е постигала само по време на тържес
твени церемонии: — да оказва въздейс
твие
върху
невидими
сили
посредством
външни обреди, — ще възвиси и освети це
лия земен живот на търсещия, тръгнал по по
сочения му от мен открит път към виси
ните! —
Той ще знае, че с всички свои мисли, ду
ми и дела упражнява всъщност магическо
действие, и твърде скоро ще разбере, че ни
що в този външен свят не остава без въз
действие в сферата на невидимото.
Така той ще пробуди постепенно душата
си и ще почувствува в самия себе си как към
79
него се приближава една духовна помощ —
стига да се стреми към нея с плам в сърце
то, — за чието съществуване едва ли е подо
зирал дотогава или чието въздействие му се
е струвало, преди да го изпита сам, до така
ва степен невъзможно, че всичко чуто за не
го е отнасял към царството на „благочести
вите басни“...
Той ще осъзнае, че такава именно духов
на помощ го води по следвания от него път, докато душата му не се подготви да стане
най-после съпричастна към вътрешната
Светлина...
В тази вътрешна Светлина той ще се по
чувствува надеждно заслонен за вечни веко
ве и всичките му въпроси за крайния смисъл
на земния живот ще получат безпрекословен
отговор от собствения му жив опит...
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Човешкият дух, загубил се сам в необуз
дано предявяващото своите изисквания
„животно“, остава все пак завинаги свързан
със своята духовна Прародина, дори когато
не си дава сметка за това.
И в най-дълбокия мрак при него от време
на време се връща един ефирен лъч на Свет
лината, от която някога по собствена воля
се е откъснал. В течение на няколко секунди
само той бива осенен от предусещането, ся
каш спомен от отдавна сънувани сънища, че
от веки веков той е нещо различно от това
земно „животно“, с което се чувствува мно
го тясно обвързан и затова му е дал вечното
си име. —
Тези броени секунди пораждат в него вле
чението да намери отново себе си в земното
животно.
Свикнал да се доверява само на силите
на „ животното“, той започва да търси себе
си по същия начин, по който изследва и зем
ните неща.
83
Опитът неизбежно го учи, че всяко подоб
но търсене на самия себе си е напразно и са
мо сгъстява заобикалящия го вече мрак. щ
Ако не получаваше единствената дейс
твена в този случай помощ — помощта от