Прародината на Духа, предлагана от нато
варените с тази задача високи Помагачи, —
човекът би трябвало да се откаже завинаги
от надеждата да открие отново себе си, веч
ния човешки дух, в земното „животно“ и та
ка да удържи победа над Демона на тази зе
мя — над „Княза на тъмнината“...
Меките лъчи на изначалната Светлина, стигащи от време на време до човека, са на
истина в състояние да събудят у него коп
неж по Светлината, но все още не могат да
бъдат разбити оковите, с които „ животно
то“ е успяло да обвърже живеещия във и със
него човешки дух. —
Човекът е все още неспособен да осъзнае
широтата на своя дух, неговата висота и
дълбочина, защото онова, което е наричал
84
досега свой „дух“, представлява всъщност
само мисловно осъзнаване на земноживо-
тинските преживявания. —
Тук обаче той се оказва прикован от мно
гобройни връзки и затова възприема всич
ко, което не е подвластно на същите връзки, като стоящо извън него и над него. Така той
си създава свой Бог и свои Богове — като
носители на онова, което не може сякаш да
се съчетае с неговата земна обвързаност и
което той не осъзнава още като олицетворе
ние на собствената си, вечна същина...
Така той създава своя мит, без изобщо
да се досеща, че в него всъщност е съумял
да представи само историята на собстве
ното си съществувание. —
Така от мита той си изгражда култ, без
да си дава сметка, че за земното животно, принудено най-сетне да се преклони пред чо
вешкия дух, култът е само една „ маневра“
да запази все пак под тази форма своето гос
подство. ..
85
Ако човекът можеше да разбере кой е
той, то тогава би се свършило завинаги с
властта на „животното“ и на земния Демон,
— но вместо това той поставя най-голямото
си богатство над и извън себе си, чувству
вайки все по-силно господството на „живот
ното“ и на неговия космически деспот.
Светещите
на
Прасветлината,
въздиг
нали някога култа в култова магия, се опит
вали наистина да изтръгнат по този начин
заблудените си човешки братя от властта на
„животното“, но твърде здраво държи тази
власт окован човешкия дух, за да може той
да я отхвърли някога напълно.
Най-силно обичащият от тях е ходил нав
ремето по тази земя и е поучавал с ясни сло
ва, че на човека е дадена „всичката власт“
да стане господар на „животното“ и на де
моничните сили и да си възвърне величието
на всички създадени от самия него Богове,
— ала учението му не било разбрано от хо
рата и те го преиначили по такъв начин, че
започнали да гледат на „животното“ като на
„враг“, при това такъв враг, който можели
86
наистина да измъчват, но не и да надмог
нат напълно.
Задушен бил опитът на някои да обеди
нят в себе си силите на „животното“ и да го
накарат да им служи като на господари, как
то се използва товарно добиче, чиито сили
трябва безспорно да се щадят и което тряб
ва да бъде добре хранено, за да бъде насоч
вано със сигурна ръка натам, където ще е
най-полезно за своя стопанин...
Свидетелството за живота на възвише
ния Учител се превърнало в нов мит, който
веднага станал носител и на култ, изграден
ог останките на древно култово богат
ство, но позовавайки се на думите, казани
някога така ясно и разбираемо от Учителя, на тези останки било произволно дадено не
ясно, отговарящо на собствената вътрешна
обърканост на времето, тълкуване. —
Създаденото по този начин запазва все
пак своето значение и в наши дни, тъй като в
него са съхранени посочените останки от
87
древната култова магия, които иначе биха
се изгубили.
До ден днешен безброй човеци са свърза
ни с Духа само посредством тези останки
от някогашната култова магия и до тях на
истина стига духовна помощ, макар същин
ският източник на тази помощ да е плътно
скрит от погледите им зад богато изписано с