образи було, което митът на тяхната вяра е
изтъкал с причудливи арабески около край
ната Действителност...
Не за тези, които са готови да се задо
волят с такива неща, са предназначени мо
ите думи!
Нека те се помъчат да запазят онова, кое
то имат, и нека бъдат сигурни, че посочени
ят им от тяхната вяра път, макар да е неряд
ко „ обиколен“ и да води през мрачни без
дни, един ден — след като са пребродили цар
ството на голите символи — ще ги изведе
накрая все пак до тяхната върховна цел, —
стига по този път да не ги напуска изпълне
ният с гореща вяра стремеж да стигнат в
88
края на краищата цоДуха. —
Към други са отправени моите слова!
Към онези други, които остават недостъп
ни за всяка култова магия, понеже отдавна
са надраснали налаганото от култа тълку
ване, макар и да долавят в долитащите като
далечен камбанен звън литургични звуци на
този култ последното свидетелство за отдав
на отминали поколения. —
Пътят, който съм дошъл да възвестя, ще
позволи на потърсилия упование в него да
стигне да страната на Действителността, без хоризонтът му да бъде преграждан от сте
ните, издигнати от родената от страха вяра
на сковани в тревожна уплаха сърца... Все
ки тръгнал по този път ще намери в самия
себе си сигурно водачество, стига да стане
достоен за него, като така преобрази воля
та си, че тя да обедини всичките му душев
ни сили в непреклонен устрем към върхов
ната цел. —
89
Но ако някой тръгне по този път, воден от
любопитство или от желание да обогати зем
ните си знания, както преди това е изслед
вал безрезултатно други пътища, той ще бъ
де оставен сам и много скоро ще изгуби вяр
ната следа на пътя!
Този чист път към висините не търпи да
стъпват по него нозете на човек, който не е
още съумял да обуздае „животното“ в себе
си, Колкото и голям да е стремежът му да
постави силите на своята душа в служба на
всичко възвишено...
Тук не е възможно никакво договаряне с
вечно ненаситните нагони на животното, Ни
то пък могат да се заличат последиците от
едно робуващо на неговите инстинкти пове
дение! —
„Животното“ в човека е готово да му из
тъква всеки ден хиляди основания, за да оп
равдае въображаемата „легитимност“ на на
пиращите в него инстинкти.
Гласът на „животното“ ще прибягва до
90
благодушни ласкателства, — старателно ще
се опитва да подлъже човека, че всичко, кое
то той може да му даде, е „без значение“, ако душевните му стремления си останат на
сочени само към Духовното...
„Животното“ се мъчи с всевъзможни хит
рости да запази властта си и понася дори
презрението към самото него и към негови
те желания, ако това е цената, която трябва
да заплати за подчиняването на човека. —
Ала който не иска пътят, водещ към са-
мопознание, да се превърне накрая в път към
собствената му гибел, нека не се доверява
на гласа на „животното“!
Нека бъде благ към животното и нека му
каже: «Наистина съм ти признателен, живот
но мое, че си тъй силно в мен, но нека сила
та ти бъде занапред изцяло подчинена налсо-
ята власт! — Знай: ти трябва да се преобра
зиш и да ми служиш покорно занапред, ка
то на свой господар/» —
91
Тези думи поразяват като мълния ^жи
вотното“ и то трябва неминуемо да умре, —
но както противната гъсеница умира катогъ-
сеница, за да възкръсне след това в образа
на пъстроцветна пеперуда, така и смъртта
на „животното“ е нужна само за да го преоб
рази — вътрешно пречистено и просветле
но — за нов начин на живот...
А досегашният роб на „животното“ е ве
че негов повелител и то ще му служи доб
роволно с нова и преобразена сила!----------
В едно и също тяло е настъпила и „смърт
та“, и възкресението му, и все пак всички
атоми на това тяло са духовно обновени!