вали за велики чудеса, разкрили им се във
вътрешна тишина.
Висшите йерархии на духовния свят се
смилили над човешкия дух, изпаднал в плен
на животното, и поискали да му покажат об
ратния път към неговата родина.
21
Спасение обаче можело да дойде един
ствено чрез самия човек.
Ето защо те потърсили и успели да наме
рят онези премалцина, които след това под
готвили като Светещи в Прасветлината, за да дарят чрез тях Светлина и на остана
лите човеци.
Тези Светещи били намерени в сърцето
на Азия, откъдето те, верни на възложената
им мисия, тръгнали по целия свят.
Изведнъж
сред
всички
народи
започнал
да се появява по някой от техните, а словото
им запалвало свещен пламък у всички, кои
то го слушали.
Но възвестеното от тях било тъй възви
шено, че не можело да бъде понесено без за-
булване.
Затова
то
ставало
част
от
съответния
мит, който вече съществувал там, където те
действували.
Последвало
време,
когато
ми
тът бил въздигнат в образ и символ на най-
дълбока премъдрост.
22
Безброй човешки същества получили бла
годарение на него най-съкровено и тайно
познание.
Но „животното“ било вече тъй силно
помрачило човешкия дух, че нямали чет и
онези, до които Светлината не могла да дос
тигне. —
Светлината се борила и воювала с мра
ка, ала мракът удържал връх...
И ето че митът бил подложен на всевъз
можни метаморфози. Изваяното някога в не
го от Светлината и Живота застинало в
безжизнена форма, — в стълпове на идоло-
поклоннически храмове.
Действувайки в най-дълбока скритост, Светещите — раждащи се за всяко ново по
коление — неизменно се опитвали навсякъ
де по земята да спасят, каквото можело да
се спаси, но през всяка епоха хората, които
можели да бъдат намерени от тях, били твър23
де малобройни.
Останалите
продължавали
да
залитат
по
пътя на заблудата, изпадайки във все по-дъл
бок плен на „животното“ и на „Демона“ на
тази земя, — чужди на всякакъв копнеж по
Светлината.
В тази все по-задълбочаваща се вътреш
на криза, когато опасността да затъне в най-
черната нощ на душевното угасване посте
пенно надвисвала над цялото човечество, ви
соките духовни йерархии се смилили отново
над падналите в земното животно човеци и
им оказали помощ от духовния свят: — пра
тили им един от Светещите с мисия, която
никой преди него не би се нагърбил да из
пълни и която никой след него не би могъл
вече да изпълни.
Обзет от невероятна Любов, той сам се
бил обрекъл някога, в духовния свят, на тази
мисия...
За да може да се справи с поетата задача, преди да се свърже с „животното“ на тази
24
земя, той още в царството на Духа пречис
тил силата на Любовта си до най-високо
съвършенство...
Като Най-силно обичащия от всички лю
де, живели някога на тази земя, той осъщес
твил в смъртта си онова, което се бил наел
да свърши.
В смъртния му час на Голгота невиди
мата аура на земята била преобразена от
него по такъв начин, щото всички искрено
търсещи, изпълнени с волята да се върнат
от мрака към Светлината, ще бъдат непре
менно спасени, стига с всичкия си плам да
се молят в себе си за това...
Благодарение на премъдрия Учител сега
станало лесно онова, което преди осъщест
вения на Голгота акт на Любов било почти
непостижимо и за най-силните! ----------
Мракът си останал наистина на своето
място, но той няма вече силата да обвързва
както преди човека, който е твърдо решен
да му се противопостави.
25
Най-голямата му власт била завинаги
прекършена от делото на Любовта, извър
шено от един земен човек! ----------------
Вярно е, че „Великият любещ“ просвет
лил мита на своето време и на своя народ.
Вярно е, че той посочил съдържащата се
в него дълбока премъдрост и я отсял от зап
лашващите да я задушат заблуди.
Вярно е, че той, като пръв сред своите
Братя, възвестил в чиста и ясна форма уче
нието на Духа, което трябвало да изложи, без