Навлезли в непознати улици. След като ходили дълго, стигнали до една голяма къща, прилична на дворец: толкова била хубава. Всичко вътре било разкошно. Минали по един двор, постлан с разноцветен мрамор. Влезли в много широк салон, в средата на който имало водоскок от порфир; в прозрачната вода плували патенца. Наоколо били накичени сума златни клетки, в които имало какви не птици; те пеели, чуруликали, пищели, цвърчели.
Додето Кулуф слушал птиците, дошла една хубава мома. Тя се приближила към него и с любезна усмивка му се поклонила. Той й отвърнал също с поздрав. Момата го поканила да седне, изтрила му очите и лицето с копринена кърпа и му се усмихнала.
Момъкът решил да купи тая робиня.
Но ето че се явила втора, още по-хубава. Златистите й коси се развявали по раменете. Тя се приближила учтиво и любезно до Кулуфа, целунала му ръцете и почнала да му мие нозете в един позлатен леген. Той отначало не й позволявал. Но тя настояла толкова любезно, че момъкът се съгласил.
— Тази ще купя — си казал той.
Ала когато се свършило миенето, Кулуф видял, че идват двадесет момичета, едно от друго по-хубави и по-очарователни. С тях вървяла мома — очевидно тяхна господарка, — много по-хубава от всички и несравнимо по-богато облечена. Пред тая хубост Кулуф останал като вкаменен.
— Не ме ли мамят очите ми? — си казал той. — Сякаш виждам месечината, заобиколена от звезди.
Момата поздравила момъка, седнала до него и заповядала да донесат нещо да го почерпят. Донесли шербет. Робините почнали да наливат златни чаши, украсени със скъпоценни камъни, и да ги подават на господарката си и на нейния гостенин.
После преминали в трапезарията да закусят. Всички насядали около една дълга трапеза, отрупана с какви не ястия — едно от друго по-вкусни. Те били толкова много, че човек не може ги опита. Имало и всякакви плодове, и сладкиши, и банички с мед и сироп.
Като се свършила закуската, влезли в друг чертог — да пият вино. Там имало големи саксии с отбрани цветя, които издавали приятна миризма. Всред стаята се намирал мраморен водоем, дето се изстудявало виното.
Всички пили. Пил и Кулуф. Главите им се позамаяли. Върнали се отново в широкия салон, дето момите почнали да пеят, свирят и играят. Но колкото и да били даровити певици и свирачки, те не можели да се сравнят с господарката си. Тя свирела едно след друго и на лютня, и на арфа, и на флейта. Изпели много песни — все хубави. Гласът й бил като на славей.
Тая мома толкова се харесала на Кулуф, че той решил да поиска ръката й.
— Ти си по-хубава от всички царици на света — й казал той. — Аз те обикнах още от първия миг, когато те видях. Искаш ли да ми станеш съпруга?
Ала тя го отблъснала и рекла:
— Ти се забравяш, млади момко! Не знаеш в чия къща си попаднал. Преди всичко аз не те познавам. Имай предвид, че момата, с която приказваш, не само не е робиня, но не е и обикновена господарка. Не бива и да си помисляш, че аз бих се оженила за тебе. Няма и да ме видиш вече.
Като рекла това, тя излязла.
Излезли и другите моми след нея. А Кулуф останал като ударен с камшик след тия думи.
По едно време влязла бабичката, която била довела момъка.
— Какво направи ти? — рекла тя с укор. — Биваше ли да стигнеш дотам? И по разкоша на къщата, и по любезното посрещане ти трябваше да разбереш, че господарката на тоя дворец не е продавачка на робини. Ти оскърби една мома, която е дъщеря на един от първите придворни.
След тия думи на Кулуф му станало още по-тежко.
Той си мислел, че няма да види вече хубавицата.
Станал да се сбогува с бабичката. Почнал да й изказва своите съжаления, че е постъпил толкова глупаво. Но ето че се отворила вратата и влязла отново господарката. Тя била пременена в други дрехи, още по-хубави и по-разкошни от първите. Натруфена била с огърлици, гривни и пръстени, които блестели, като че ли звездите са попадали по земята. След момата вървели хубавиците робини.
Като видяла Кулуфа отчаян, господарката се засмяла и му рекла:
— Добре, че се разкайваш. Аз ти прощавам, но ти ще ми обещаеш, че занапред вече няма да вършиш глупости. При това ще ми кажеш искрено кой си.
Кулуф обещал, че ще бъде благоразумен, и доверил на момата, че е един от приближените до царя. Името му е Кулуф. Той е военачалник.
— Драго ми е — казала господарката. — Аз съм слушала много за тебе и ми се искаше да те види кой си. Всички те хвалеха и превъзнасяха. Добре, че дойде. Хайде сега да продължим веселбата. Да пеем, да свирим и да танцуваме.
Момите почнали отново да свирят и да пеят. Почнали да играят нови танци, да се шегуват, да се веселят.