Тъй вървяло до полунощ. Тогава запалили много свещи и целият дворец светнал, като че ли е денем. Влезли в трапезарията да вечерят. Господарката и синът на Абдалла се заприказвали. Разговорът се водел за цар Мирдже хан.
Момата запитала:
— Казват, че царят имал в своя харем много хубави жени?
— Засега най-хубавата от тях е Гюлендам. Ако не бях видял тебе, бих казал за нея, че е най-хубавата жена в света: но сега виждам, че ти я надминаваш по всичко.
— Тъй ли? — рекла радостно Дилара (така се казвала момата). — Вярно ли е това?
— Съвсем вярно е — отвърнал Кулуф. — Тя не може да се сравнява с тебе. Но ти не си ми казала коя си.
— Аз съм дъщеря на Бойрюк. Бойрюк — ако си чувал — кераитски войвода. Той беше на голяма почит при прежния цар. Той е придворен и сега. Царят го прати в Самарканд — да поздрави от негово име Узбек хан, който току-що се качил на татарския престол. Понеже баща ми не е засега тук, аз мога да се повеселя. Той е строг и когато е вкъщи, не ми позволява да се срещам с никого.
Те се разговаряли до сутринта. Дилара била много поласкана, че момъкът я смята за по-хубава от царицата. Кулуф й се харесал и със своите умни думи. Тя разбрала, че има работа с добре възпитан и много образован момък.
Когато дошло време да се разделят, тя му казала:
— Ако искаш, надвечер мини към голямата джамия. Бабичката ще те доведе. Можем да прекараме още една нощ във веселба.
— На драго сърце — отвърнал той. — За мене няма нищо по-приятно от това да бъда край тебе.
Когато се разделили, Дилара дала на момъка една кесия, изплетена от сърма и коприна и пълна със скъпоценни камъни, па му рекла:
— Вземи това за спомен. Ако откажеш, няма да ме видиш вече.
Кулуф поблагодарил на момата и взел дара, за да не се лиши от радостта да се види още веднъж с оная, която бил обикнал.
Бабата го извела на двора, отключила му вратата и му посочила пътя към двореца.
Като си влязъл в стаята, Кулуф се почувствал уморен. Легнал да спи. Но сън не го хващал, все мислел за Дилара. Най-после заспал. Събудил се, когато дошли да го викат да отиде при царя.
Мирдже хан не го бил виждал от предния ден. Пращал да го търсят, обаче не могли да го намерят. Безпокоел се за него.
— Къде се дяна, Кулуфе? — запитал го той. — Къде беше вчера? Защо не се вести — да те видя?
— Господарю — отвърнал момъкът, — ако на вас се беше случило онова, което се случи на мене, не бихте се чудили, че не съм се явил пред вас.
И Кулуф разказал на царя всичко.
Когато свършил разказа си, той запитал царя познава ли момата.
— Да — рекъл Мирдже хан, — аз съм виждал преди години дъщерята на Бойрюка, когато беше дете. Но сега съм изненадан, като те чувам да хвалиш толкова много хубостта й.
— Ваше величество, тя е толкова хубава, че ничии думи не могат я описа. Трябва човек да я види.
— Това мислех и аз. Понеже ти е обещала довечера да се срещнете, и аз ще дойда с тебе.
— Но как да те отведа, гссподарю? Да кажа ли кого водя?
— Не, аз ще се престоря на твой роб. Ще бъда предрешен. Ще застана в един ъгъл и оттам ще гледам.
Когато бабата видяла роба, тя се развикала. Не искала да го пусне да върви с господаря си.
— Нека се върне — рекла.
Но Кулуф настоял:
— Мила майчице — рекъл той, — нека това момче дойде с нас. То е учено и остроумно. Знае много хубаво да пее и свири. Твоята господарка ще се зарадва, като го види.
И Дилара отначало се съпротивила. Но по настояването на Кулуф и на бабата и тя се съгласила: пуснала роба. Той излязъл наистина умен, любезен и приятен момък. Господарката останала доволна от него.
— Наистина, Кулуфе — рекла тя, — ти имаш много остроумно и добро момче. Дори в обноските му има нещо благородно и отличително.
— Щом толкова ти се харесва — казал Кулуф, — аз ти го подарявам. Калтапане, аз не съм вече твой господар: ето господарката ти.
След тия думи Мирдже хан се приближил до Дилара, целунал й ръка и казал:
— Отсега нататък, господарке, аз ще служа на тебе и те ти служа с най-голяма преданост.
— Всичко това ще бъде много хубаво — рекла хубавицата, — но ти ще трябва да останеш при своя господар, макар че си вече мой роб. Той ще те довежда, когато идва насам. Ако хората разберат, че ти си минал на служба от него при мене, лошите езици ще почнат да приказват всичко, каквото им скимне.
Те вечеряли и разговаряли. Робините внесли вино и плодове.
След като Дилара се чукнала с Кулуфа, заповядала да напълнят една чаша и за роба:
— Пий, Калтапане, за мое здраве.
И мнимият роб изпил чашата. После още една, че още една. И той пил толкова, колкото и другите.
По едно време домакинята рекла да се пошегува. Като вдигнала чашата, рекла на Кулуф: