Добри Жотев
Кум Витан
Вече трети ден кум Витан царуваше, седнал на най-личното място пред сватбената трапеза. За разлика от него кумица Ренгѝя обаче се умори. Забрадената й глава с разкошна черна кърпа се наклони към ухото му:
— Витане!?
Казаното беше предостатъчно да разбере, че е крайно време да си тръгват. Но той, зачервен като червения си пояс, с разкопчана бяла риза, й се сопна:
— Сус!
Сватбарите, разбира се, се правеха на ни чули, ни видели — знаеха от деди и прадеди: „Кумова воля е закон.“ Днешните поколения нямат представа за някогашните кумове и за тяхната неограничена власт. Тогава казваха: „На кум вода не се гази“, „От кум по-голяма рода нема“, „Кум е по-голем и от цар“.
Съществуваше и приказка: „Някой си цар научил за голямата власт на кумовете, заповядал да му доведат един от тях и го попитал: «Истина ли е, че си по-голям от мен?» «Истина е, царю честити» — отвърнал кумът. «Обесете го!» — разгневил се владетелят. Повели стражите нещастника, а царят се позамислил и пак попитал: «Колко време кумуваш?» «Три дни, царю честити.» Тогава самодържецът махнал великодушно: «Е, щом е само три дни»… — и го пуснал да си върви по живо, по здраво.“
Но на кум Витан трите дни не стигаха. Стана, разчеса космати гърди, заповяда на циганите да свирят кючек. Заповедта беше изпълнена мигновено и той скочи на четиридесет и пет годишните си нозе.
Кумица Ренгия не се стърпя и подсказа на свекървата с очи да пеят кумовата песен — подсещаме, че е дошло време да си отива. Свекървата възприе идеята с облекчение и дръпна настрана няколко от селските моми. Те подеха песента: „Айде, куме, айде, благи куме“…
Кум Витан, макар и в апогея на кючека, чу поканата. Трябваше да се подчини — неписаните закони са къде-къде по-авторитетни от писаните.
В двора запрегнаха шарената каруца. Младоженецът помогна на кума да седне на капрата и сложи до него кумицата. По-малкият му брат поведе конете. Цялата сватба начело с музиката се проточи да ги изпроводи до края на селото.
Кум Витан гледаше недоволен, но хората се преструваха, че не забелязват. На раздяла всички целунаха ръка на кума и кумицата, почакаха, докато каруцата изчезне зад първия завой, и забързаха към къщи. Трябваше да поизчистят и да легнат да спят. Шега ли е да не мигнеш почти три денонощия. Никой не поруга кума — „Лоша дума за кум не се казва“. И най-лошият да е, пак е най-добър. И най-глупавият, пак е най-умен. Мястото му е такова — кум…
По пътя към неговото село кум Витан, нахлупил астраганения калпак, нямаше желание за нищо. Кумица Ренгия неусетно опря глава на рамото му и още по-неусетно заспа. Него обаче сън не го ловеше. Пред очите му се нанизваха сцени от тридневното кумство. Как да се прости с такова нещо? Дума кажеш — мед капе от устата ти! Каквото пожелаеш — става! Накрая, без повече да му мисли, обърна конете и ги подгони в обратна посока. По време на маневрата жена му понадигна глава, но не успя да се събуди.
Сватбарите тъкмо бяха поразтребили, когато шаферката, излязла за нещо по двора, връхлетя:
— Иде!
— Кой иде, мари? — облещи се свекървата.
— Кумът!
След кратка суматоха свекървата нареди отново да се сложи софрата, да повикат музикантите и всички да се приготвят за посрещане. На кум не можеш да кажеш: „Сватбата свърши, защо се връщаш?“ Щом идва, значи никаква сватба не е имало. Пресрещнаха каруцата някъде към средата на селото и процедурата при посрещането на кум започна:
— Добре си дошъл, куме — проточи свекърът и най-почтително целуна ръка.
— Добре сме ви намерили, кумашине — отвърна кум Витан.
В същото време дотичаха музикантите и загъделичкаха кеманетата. Байрактарят гръмна с рязаната пушка. Както си му е редът — не трябваше да бъде пропуснато нищо. Стресната от изстрела, кумица Ренгия се събуди и изписка. Но като награбиха ръката й за целувка, съобрази каква я е свършил мъжът й и, ще не ще, влезе в ролята си.
Ето ги пак на добре познатата софра. Кум Витан в средата, кумица Ренгия до него. Останалите по повелите на предавания от уста на уста и от век на век протокол заеха съответните места. Никой не можеше да продума преди кума. Това беше добре известно на кум Витан и той счете за необходимо да помълчи доста време. Най-после провлече изтежко:
— Живи и здрави да сте, кумашине! На младите челяд, на старите — унуци!
Кумашинът отвърна благодарствено:
— От твоите уста, куме, у божиите уши!
Оттук нататък приказката потръгна. Всеки изрече добро пожелание. Получи се словесна неразбория, но това нямаше значение. По-важен беше самият ритуал.
Никому не се пиеше. Кумът обаче вдигна чашата и занарежда известната смехотворна наздравица, посветена на цяла плеяда оригинали от Граово: