А Лисана дотърчала пред двореца на зла ламя.
— Чук-чук! Ламке, отвори ми!
— Какво има, Кума Лисо?
— Отвори ми да се скрия! И ти бягай, дето можеш! Страшна войска иде тука! Царят я самичък води. Иде сам да те погуби. Хората му си ядяла!
— Къде, Лиске, да се скрия?
— Скрий се в кладенеца скоро! Аз с листак ще те покрия.
Тоз час ламята се скрила. Лиса гостите посреща:
— Добре дошли, скъпи гости! Заповядайте в двореца! Но тук стар обичай има. Който дойде, трябва камък в тоз кладенец да хвърли.
Всеки гост по камък хвърлил. Кладенецът се напълнил. Ламята си там умряла.
А гостите влезли вътре. Чудили се, маяли се на богатите палати.
Лиса им гощавка дава. С царски гозби ги гостила. Три дни яли, три дни пили. На младите пожелали да живеят дълго време, да са весели и здрави.