— Добре, добре, ще сготвя, ще сготвя! Заповядай!
Отдъхнах си и закрачих свободно по улицата.
Тъкмо щях да завивам на един ъгъл, и кумата Берта, показала главата си на пътната врата, вика след мене, колкото може:
— Ава, кумеец! Как искаш фасуля? Да го попържам ли с масло, или да го не попържам!
— Напопържай го — казвам, — напопържай го до девета рода, та да му дойде умът в главата!