— Какво да правя, вълчо? Как да се избавя от змея? — попитал момъкът.
И вълкът му отговорил:
— На ливадата, през която ще минете, живее една огромна яребица, голяма колкото магаре. Седем дни и седем нощи спи, а след това един ден не спи: пасе на зелената ливада. Убий я, докато спи, и от нея ще извади едно яйце. В това яйце живее душата на змея. И щом счупиш яйцето, Ашдага ще пукне.
Отишъл Малик-Мамед на зелената ливада, убил сивата яребица, голяма колкото магаре, разрязал я, извадил от нея яйцето и тъкмо да го счупи в един камък, гледа: към него се носи змеят Ашдага, като трещи и дими по пътя.
Малик-Мамед не се смутил — хвърлил яйцето. То се счупило и змеят паднал мъртъв на земята.
Отишъл тогава щастливият Малик-Мамед с прекрасната дъщеря на шаха на невидимите при баща си и се оженил за нея, а тридесет и деветте му братя се оженили за тридесет и деветте дъщери на оня старец.
За четиридесетата се ожених аз. От нея чух всичко това и ви го разказах.