Синът на говедаря
Кумикска приказка
Дали е било, дали не е било — живял някога в един град един беден старец. И този старец имал един син. Двамата били говедари, пасели градската черда.
Веднъж момъкът пасъл чердата на ливадата до морето и видял на пясъка една голяма риба.
По един минувач говедарят пратил вест на баща си да дойде по-бързо с колата за плячката, а сам се хвърлил с кинжала към рибата. Рибата размахала опашка, заприказвала с човешки глас, помолила за пощада:
— Не ме убивай, момко. Блъсни ме по-добре в морето! Ще ти потрябвам в някой тежък час.
— А как ще те намеря в тежък час? — попитал момъкът.
— Вземи тази перка. Когато ти потрябвам, ще дойдеш на брега и ще хвърлиш перката в огън. Преди да изгори, аз ще доплувам при теб.
Момъкът я съжалил, взел перката и блъснал рибата в морето.
— Къде ти е голямата риба, синко? — още отдалеч извикал бащата. Той бързал с колата за плячката.
— Рибата много искаше да се върне пак в морето. Молеше ме да й помогна. Помогнах й — казал синът.
Бащата гълчал сина, гълчал го, без малко щял да го набие.
Говедарят избягал от баща си и свърнал в една гъста гора. Скита из гората и чува жален стон. Отишъл по-нататък и гледа: един елен заплел рогата си в клоните на едно дърво. Момъкът тъкмо да стисне кинжала и еленът проговаря с човешки глас:
— Не ме убивай, човече, помогни ми да се освободя! Отскубни едно снопче от козината ми и когато ти бъде тежко, го хвърли в огъня. Аз мигом ще се появя пред теб, за да ти направя каквато щеш услуга.
Момъкът съжалил елена, отскубнал едно снопче козина от него, помогнал му да се измъкне на свобода и го пуснал.
Дълго скитал говедарят в горския гъсталак, докато най-подир излязъл на една поляна. Тича през поляната една лисица, а по петите я гони глутница хрътки. Уморената до смърт лисица се навряла в краката на момъка.
— Не ме убивай, добри човече! — заплакала тя. — Спаси ме от хрътките, отскубни един косъм от опашката ми и ме пусни. Когато си в беда, изгори косъма ми и аз ще дотичам да те отърва.
Говедарят разпъдил хрътките и пуснал лисицата, като отскубнал един косъм от опашката й.
Тръгнал нататък. Много ли вървял, малко ли — стигнал до един голям град.
— Приемате ли гости? — попитал, когато влязъл в една бедна колиба близо до градските порти.
— Защо да не приемаме! — казала стопанката-бабичка.
Тя поканила говедаря да седне, нахранила го, напоила го. А сетне говедарят отишъл да разгледа града.
Градът бил богат и голям, много красиви сгради имало в него, но най-красив и богат бил, разбира се, дворецът на хана.
Гостът се върнал и пита бабичката кой живее в ханския дворец.
— Ох, синко, по-добре не питай! — въздъхнала бабичката. — Нашият хан има една-единствена дъщеря. Славата й се носи далеч из чуждите страни. Ханската дъщеря е умна и красива, но гордостта и жестокостта й нямат край… Много прославени храбреци я искаха за жена. И на всеки момък тя заповядва да се скрие и обещава, че ще се омъжи за него, ако не успее да го намери.
— А нали и аз не съм от страхливите! Да ида ли, що ли, да зърна и аз тази хубавица!
— Не ходи, синко — започнала да го увещава бабичката, — та ти не ме доизслуша. Няма човек на света, който да успее да се скрие от нея. Под водата ли ще се скриеш, под земята ли — тя ще те намери и ще заповяда да ти отсекат главата. Стотици момци вече даде в ръцете на палача.
— Не се тревожи, добра бабке! — казал й говедарят. — Аз съм само един обикновен говедар. Дали ще се оженя, или не, но кой знае, може да надхитря ханската дъщеря.
Отишъл при двореца и извикал:
— Хей, велики хане, искам да премеря ума си с дъщеря ти!
— Дъще, отговори на този глупак — поръчал ханът.
И ханската дъщеря викнала в отговор от високата кула:
— Скрий се така, че да не те намеря, и съм твоя. Но ако те намеря — ще ти отсекат главата, да си знаеш!
— Колко пъти ще ми позволиш да се крия? — попитал пастирът.
— Три.
— Добре, търси! — казал момъкът, набързо стигнал на морския бряг и изгорил перката на рибата.
Рибата изплувала на брега от морските дълбочини:
— Какво искаш, момко? Каква грижа имаш?
Той помолил рибата да го скрие някъде по-далеч. Рибата отворила уста и глътнала говедаря, а след това се гмурнала на дъното и легнала по корем на пясъка.
Ханската дъщеря гледала от високата кула нагоре, гледала надолу, насочвала погледа си към всичките четири посоки на света — момъкът никъде не се виждал. Така и нямало да намери говедаря, ала рибата се загледала в един кораб, който плавал над нея, и зяпнала.
— Виждам, виждам! — завикала, заръкопляскала ханската дъщеря. — Излизай! Не можеш да се скриеш от мен дори на морското дъно.