Ирма не успя с първия шперц и опита следващия. Трети. Четвърти. Шумът се засилваше и Клиф вече чуваше нещо като приглушени думи…
Ключалката изщрака.
Вратата беше тежка и изскърца, когато Тери и Ирма я бутнаха. Вътре беше тъмно. Всички се вмъкнаха и внимателно притвориха вратата. Ирма включи лазера си и успяха да огледат ключалката отвътре. Тери тикна в нея един от инструментите, за да не се заключи, а останалите избутаха вратата. Не се чу щракване.
— Дали е умно? — прошепна Клиф. — Може просто да бутнат вратата и да разберат, че някой е влязъл.
— Може би. — Ирма се намръщи. — Дойдоха толкова бързо, сякаш са повикани от някаква аларма. Трябва да са били наблизо.
— Ако са работници от поддръжката, ще започнат претърсване — каза Ейби. — Може би могат да извличат образи от онзи камък и ще разберат как изглеждаме.
— Да заключим — нареди Клиф. — Веднага.
Тери издърпа инструмента и ключалката щракна.
— И сега какво?
Огледаха се в сумрака. Покрай едната стена имаше машини, подсигурени с вериги. Беше прашно. Прахът беше фин и кисел, с дъх на хилядолетия. Клиф се чувстваше така, сякаш може да потъне в мекото му царство.
Не беше осъзнал как коприненият спокоен мрак го кара да се чувства у дома.
— Клиф, хайде — подкани го Тери и тръгна да разглежда.
Бяха в помещение, което очевидно съдържаше ремонтна екипировка. Големите прозрачни стени им показваха самата транспортна система. В центъра на големия коридор имаше релси, които изчезваха в размиващата се далечина. Тунелът беше очертан с бледи рамки, чиито външни ръбове светеха в луминесцентно бяло.
— Вагоните явно са големи — отбеляза Ейби.
— Купетата сигурно са като къщи — каза Клиф.
— Светлината става по-силна — обади се Ирма.
— Усещам полъх — каза Тери. Хауард кашляше от прахоляка, който се вдигаше от пода. Клиф видя как четири от рамките се озариха и внезапно проблеснаха в бяло. Чу се остро изщракване и нещо профуча покрай тях…
Изпопадаха на земята и Клиф осъзна какво се случва чак като се озова по гръб. Примигна в сумрака, надигна се, разтри главата си — беше се ударил в прашния под — и кихна.
Останалите също се надигнаха и седнаха. Ирма дишаше задъхано с широко отворена уста. Хауард търкаше главата си и псуваше. Тери се бе облегнал на стената до големия прозорец и беше присвил очи.
Ейби се изправи, олюля се, после застана стабилно. Пое си дъх.
— Видяхте ли? — И посочи през прозореца. — Това са електрически намотки. Явно системата е електродинамична.
Клиф бе виждал такива инсталации на Земята — зареждаха асансьора и предаваха теглото му на стабилната вълна от електромагнитни полета. Тази технология беше подобна.
— Усетихте ли труса, когато премина? — продължи Ейби. — Подът не просто се разтресе, а леко потъна. Този „влак“ е доста тежък.
— Как да са качим на някой? — попита Тери.
— Първо трябва да разберем как да го спрем — каза Клиф.
Тери се усмихна.
— А след това къде ще отидем?
Големият въпрос.
— Далеч оттук — отвърна Клиф. — Нали това правим през цялото време — бягаме и се обучаваме.
— Няма ли да търсим групата на Бет? — попита Ирма.
Клиф усети, че погледите на всички са насочени към него.
— Иска ми се, разбира се. Стига да знаем, че е в ръцете на Птичите хора. Но къде?
— Може би близо до огледалната зона? — предположи Ейби.
— Защото ни изпратиха образа оттам ли? — Ирма поклати глава. — Може просто да ни примамват.
Клиф не каза нищо. Все още не знаеше как да тълкува образа на Бет.
— Вижте, намираме се в доста неприятно положение — каза Тери.
— Как позна? — отвърна рязко Ирма.
— Трябва да се махнем оттук! — прекъсна ги нетърпеливо Ейби. — Защо не хванем първия влак, който успеем?
Май наистина не разполагаха с други възможности. Клиф усети лек полъх и каза:
— Идва следващият.
Този път се приготвиха, но нямаше завихряне и трус, а само силен полъх и съскане. Появи се дълга колона ръбести вагони, която започна да намалява скорост.
Това им попречи да видят тъмната трикрака машина до отсрещната стена и контролното табло пред нея. Тя натисна някакви копчета и влакът спря.
От един страничен коридор на широката платформа се появиха големи сиви роботи, бързи и безшумни. Вдигнаха ръце, сякаш отдаваха чест. Шест от тях отвориха един вагон и започнаха да разтоварват някакви капсули. Движеха се с изненадваща скорост, координирани и специализирани — вдигаха, товареха и придвижваха капсулите по коридора. Никой от роботите не поглеждаше към хората, които наблюдаваха от прозореца.