— Чувал съм за един статистик, който се удавил в локва на улицата. — Редуинг се усмихна сухо.
— Е, може просто да прелетим покрай струята и да пробваме…
— Искам подробни анализи. — Капитанът присви очи. — С разпечатка.
Ако предприемеха тази стъпка, тя трябваше да бъде документирана. Не че в неговия живот щеше да се стигне до разследване, но беше добре да остави доклад, каквото и да се случеше.
Продължиха да обсъждат дребни технически проблеми и след като Карл си тръгна, Редуинг стана и се загледа в Купата.
Виждаше тропически джунгли, пустини, гъсти гори и красиви долини — Купата беше като истинска планета. Нямаше големи планини, защото масата им щеше да наруши общия баланс. Но имаше много равнини и океани. При това невъобразимо огромни. Някой си ги бе представил преди безкрайно много време.
Най-шокиращото при Карл не беше идеята му, а колко възбудено описваше как ще отвори атмосферната бариера. Това щеше да убие безброй същества и може би щеше да унищожи самата Купа. Редуинг гледаше как силите на Кориолис продължават да се вихрят. Мъчеше се да разбере как работи глобалният хидрологически цикъл — и внезапно осъзна, че това не е глобус, а голям съд, и че образованието му е почти безполезно.
Но там долу имаше същества с непредставими способности. Как оцеляваха в буря, която можеше да трае месеци и години? Това беше съществената разлика тук — мащабът. Всичко беше по-голямо и траеше по-дълго. От колко ли време съществуваше самата Купа?
Съществата, която я бяха изградили и я управляваха, разполагаха с огромен опит и дълга история. Със сигурност бяха помислили за това, което бе хрумнало на Карл.
И със сигурност разполагаха със защити срещу подобни опити.
3.
Според изчисленията на Клиф магнитният влак се носеше с около десет километра в секунда. Наистина астрономически ускорения. Може би Ейби беше прав, че да се обиколи Купата в относително разумно време се изисква скорост от поне сто километра в секунда. Размазаната гледка през прозореца показваше само бързо примигващите пръстени, докато преминаваха през тях, докато накрая и те се сляха в един постоянен примигващ блясък.
Решиха да проучат дългия пътнически вагон. Имаше обширни купета с прости платформи за сън и сядане, както и завивки в отварящи се с плъзгане шкафове. Хауард откри прекъсвачите след първия час, докато търсеше повече храна. Клиф чу виковете му и изтича при него.
— Гледайте! — извика гордо Хауард, когато се събраха всички, и натисна един ключ близо до вратата на купето. След това завъртя прекъсвача на стената и осветлението на тавана се намали до пълен мрак.
Всички започнаха да викат и да се радват, а Ирма дори затанцува с Ейби. Все едно бяха получили свободата си — свобода от постоянната слънчева светлина.
Ирма предложи да проучат останалата част от вагона и продължиха. Купетата варираха по размери и стил, предимно с разположението на платформите.
— Пригодени са за пътници с различни размери и нужди — отбеляза Ирма. — Най-вероятно за различни видове.
Клиф кимна.
— Да, Птичите хора са големи, но някои от другите живи форми, които видяхме отдалече, са малки. Интересно е да имаш интелект в различни по големина тела.
— А защо няма никой? — попита Тери.
— Както и на станцията. Освен роботи — добави Ейби.
— Може би не пътуват много? — предположи Ирма.
Нямаше отговори, само множество въпроси. Вагонът беше дълъг повече от сто метра и завършваше със запечатана врата и стеснение.
— Да не ходим нататък — каза Ирма. — Хауард, копчето за светлината беше чудесна находка. Ще я използваме ли?
Хапнаха, преди да легнат. Храненията бяха важни, както по време на интерпланетарните обучителни мисии. Клиф беше научил корабния протокол на орбиталната станция на Марс, както и как да се справя с късата центробежна гравитация, от която в началото му се виеше свят. Най-важният урок бе социалното сплотяване. Храненето заедно развиваше солидарност, работа в екип, важните преценки за сили и слабости, които всички трябваше да знаят. Тези познания им позволяваха да реагират интуитивно при криза. Тук опасността никога не беше далече и тези мълчаливи умения бяха станали жизненоважни.
— Какво ще правим, като стигнем следващата гара? — попита Тери, докато дъвчеше една от странните храни, която се изстискваше от тубичка. Самата тубичка се изпаряваше със съскане, щом бъдеше изпразнена. Свойствата ѝ станаха тема на озадачена дискусия. Клиф наблюдаваше как сега, след като възбудата от преследването бе отминала, всички започват да се чудят в какво са се забъркали.