— Това беше регионален проблем, благородни Астрономе.
— Вече е глобален. Опасните пришълци бродят из земите ни.
Чу се съгласно мърморене. Мемор не искаше съгласие; искаше действия.
— Не знаем към какво се стремят. Не можем да им позволим да останат на свобода.
Ученият усети погледа ѝ и вдигна глава.
— Ще удвоим усилията си.
Мемор предполагаше, че това е най-доброто, което може да очаква от тези затънтени провинции. Те дремеха в невежество, като оставяха управлението на Купата в ръцете на по-висшите. Изсумтя и разпери пера. Понечи да се обърне, но ученият каза тихо:
— Чухме истории за обикалянето на пришълците…
Очевидно насочваща към нещо реплика. Колко ли знаеше този нисш учен?
— Говориш за…?
— Казват, че едната им група е открила Поле на историята.
— Да, вярвам, че първата група се е натъкнала на такова. И какво?
— Тогава те знаят миналото ни. Могат да го използват срещу нас.
— Не мисля, че са толкова интелигентни.
— Успяват да ни се изплъзнат.
Право в целта. Този учен беше по-умен, отколкото изглеждаше.
— Тревожиш се, че ще разберат, че някога сме минавали покрай техния свят ли? Тези примати дори не са били еволюирали, когато сме минали край тях.
— Разбрахме от историята, че тези пришълци идват от свят, чиито древни обитатели са били приобщени.
Мемор потръпна, но не го показа. Тези неподозиращи нищо същества се въртяха около истина, която не биваше да научават. Тя се протегна и си придаде отегчен вид, след което заговори внимателно.
— Да, вече проучих въпроса. Били са без реч, с минимална култура и слаби умения с инструменти. Предимно събирачи, макар че са ловели дребни животни на групи и са се защитавали срещу други събирачи. След като сме приобщили тези примати, те са еволюирали в ловен дивеч. При това не особено добър.
Поне това предизвика бурен смях. В него обаче се усещаха високите нотки на притесненията. Ученият продължи да настоява.
— Не изглеждат лесни за приобщаване. Може да се разгневят, като видят какво се е случило с предшествениците им.
Мемор не остави перата да покажат истинската ѝ реакция. Ученият бе прав, но по причини, които не бе привилегирован да знае. Трябваше да се разчита на клишета — тях всички ги помнеха и никой не им обръщаше внимание.
— Смисълът на Приобщаването е себеопознаване.
Ученият кимна, схванал намека, и остави темата. Клишетата бяха най-полезният лубрикант в разговора. Мемор пропусна следващите думи, които бяха въпрос, и след това ѝ се наложи да обяснява накратко какво знае за пришълците. Нямаше представа с какво ще помогне това, но пък отвличаше вниманието от наистина тревожния въпрос.
— Тези пътуващи в космоса примати имат линейно виждане за живота, което се простира назад и напред във времето. Открих това, когато изследвах как функционират умовете им. Разбирам, че някои от нещата, които ще кажа, ще ви се сторят невероятни. Но не са.
Това провокира в тълпата известна насмешка, но Мемор продължи:
— Те се интересуват от започването на вселената, въпреки относително безполезната информация към настоящия момент. Още по-странно, те са загрижени за дългосрочната съдба на вселената и имат силни възгледи по тези въпроси. Някои са дори религиозни! За Астрономите тази тема съдържа твърде много неизвестни, за да придаде спешност на проблема. А нашествениците са наистина загрижени.
— От какво значение е това? — попита един учен.
— Изпратило ги е в техния малък опасен кораб, нали?
— Да търсят отговор на толкова мъгливи въпроси?
— Не съвсем. Дълбокият подтик, който рядко усещат съзнателно, е да „разширяват хоризонтите си“.
— Защо? Каква би била ползата?
— Изпълва ги възбуда, която ги тласка напред. Виждах я как проблясва в подсъзнанието им.
— Съмнявам се, че подобни същества биха могли да бъдат приобщени — настоя ученият.
— Нашата задача е да ги просветим. — Мемор отново прибягна до клишето. — Да изтрием причинения от еволюцията глад за хоризонти.
— Знаем ли техния произход?
Мемор прикри лъжата си с разперване на лилави пера, показващи вина.
— Боя се, че още не може да кажем. — Донякъде си беше вярно: наистина не можеше да каже.
— Не питам за планетата, от която идват, а защо имат тази възбуда?
Мемор не беше мислила за това и си призна виновно. Сред останалите се разрази дискусия. Виждаше как издирващите екипи се чудят защо дискусията е толкова теоретична, но това не беше съществено. За разлика от тона на срещата.
Тя отново пое командването.
— Предполагаме, че им се е наложило да напуснат враждебна територия и тази криза е причинила еволюцията. Може би са станали твърде много за околната среда и амбициозните са се преместили към по-плодородни земи. Това е предизвикало еволюция на по-добри инструменти и обща социална интелигентност.