Всъщност тази идея беше донякъде привлекателна. Защо приматите изпитваха подтик да пътуват в толкова крехки кораби? Защото бяха родени в движение.
— Те ще наводнят земите ни! — възкликна един учен.
— Със сигурност можем да се справим с това. Ние ги превъзхождаме с двайсет ордена от дванайсета степен.
До този миг не беше оценила колко странни са пришълците, въпреки че бе видяла умовете им. Това беше същественото: пришълците, вълнението и движението — въпреки че те можеше да доведат до смърт.
За разлика от тях, Народът живееше мъдро в перфектни условия, за да придава на живота постоянство и плавно чувство за време, което не се занимаваше с начала и с краища. Наградата за това бе място отвъд естествените светове, което се въртеше като тях, но с цел да запази постоянството, което бе основният стремеж на Народа. Те замразяваха времето за собствения си вид, а може би и отвъд това. Разбира се, еволюцията не можеше да се спре. Но изкуствените манипулации запазваха екзалтираното състояние на Народа. И така те благоденстваха от незапомнени времена, факт, който се разбираше напълно от всяко следващо поколение. Най-висшата функция на един вид бе да замрази грубите, остри удари на съществуването и да контролира собствената си съдба. Астрономите контролираха не само отношенията на Купата с небесата, но и самото оформяне на живота по нея.
Тя се замисли за това и изчака коментарите и откритите спорове да стихнат. А когато събраните се успокоиха, заговори с нужната твърдост:
— Тези примати може да са видели част от историята ни — но тя е твърде обширна! Те не могат да я разберат.
Това предизвика аплодисменти. Приобщените вярваха, че целта на целия разумен живот е свещеното постоянство на Купата. Както и интелектуалните класове — учените, Дълбокомислещите и Пазителите. Какво толкова, ако приматите знаеха частица от Сагата?
Разбира се, истинската мисия на Мемор тук бе да успокои страховете им. Тя напомни на всички с какви ресурси разполагат и остави членовете на преследващите отряди да разкажат за беглите си срещи с приматите. Нямаше никой от групата, която бе загубила магнитната кола, защото приматите бяха убили всички. Тя го спомена, за да подготви сцената.
Сега щяха да упражнят обкръжаването, целящо да плени групата, преминала през Полето на историята — Астрономите наричаха тези Полета Миналите светове. Един отдалечен отряд щеше да продължи лова.
— Стига толкова с абстракциите — каза Мемор. — Тук съм да ръководя лова на онези, които убиха членове на Народа. — Разбрах, че сте ги записали как влизат в Транспортна станция?
Някои от Приобщените закимаха възбудено.
— Да, Астрономе! Небесните същества са готови да потеглят.
— Чудесно. Много време мина, откакто изпитвах тръпката да повалям наистина опасна плячка. Да излитаме.
Нищо не можеше да им попречи, защото бяха локализирали приматите в един регион. Когато ги заловяха, щеше да забрани да ги разпитват. Някоя случайна забележка можеше да събори цели установени общества на Купата. Не можеше да позволи някой да научи за Великия срам.
5.
Извънземното ги гледаше любопитно с широките си очи. Беше сплело пръсти в сложна конструкция. Казваше се Куерт, от расата сил. Движеше се неуморно, обикаляше странните столове, на които се хранеха хората. Влакът се движеше бързо, електромагнитният шум присъстваше постоянно на заден фон.
Съществото заговори:
— Бон воайаж, буон виадж, гуте райзе, буен виаж, виажем боа, гьод райс, ха ен бра реса, год тур, бонум итер…
Тишина. Всички се спогледаха.
— Това са думи за раздяла — каза весело Ирма. — Ние се срещаме.
— Не уцелил? — Извънземният произнесе меко „довиждане“ на няколко човешки езика.
— Много сме щастливи, че си научил нашите езици — каза Ирма бавно и внимателно. — Много добре. Ние тук говорим на английски.
— Аз има компресирано знание. Сега може нагоди.
— Откъде получи такива познания по нашите езици? — попита Клиф.
— Астрономи. Те го пратили на ловци.
— Значи си ловец?
— Да. Сил лови. Както и други.
— Какви други?
— Други от Приобщените.
— Те какви са?
— Доведени тук. Не видове, направени на Купата.
— От други планети?
— Вярно. — Големите жълти очи го изгледаха. — Като вас.
— Ние не сме…
— Сега бъдете Приобщени. Това цел на Астрономи.
— Как ще бъдем Приобщени? — попита Ирма.
— Гени. Социални правила. Настройване на статус. — Клиф се чудеше за израженията на Куерт, но в този случай бяха ясни. От лицето му направо струеше отвращение.