— И сега какво? — попито объркано Тери.
— Голямо споделяне скоро — каза коткоподобното същество. — Дошъл тук говори и сподели помощ. Сега малко време има.
— Защо? — попита Ейби.
— Скоро спре. Дойдат други.
— Значи?
— Слезе следваща спирка. Трябва.
Куерт стисна ръце. Имаше по шест пръста с остри нокти. Дланта бе широка и покрита с малки косъмчета. След като го огледа внимателно. Клиф откри, че съществото е облечено във фино изтъкан плат, който се сливаше с жълто-кафявите косми. Може би помагаше за камуфлажа?
— Колко остава до следващата спирка? — попита Ейби напрегнато.
— Късо. — Куерт спря да крачи и ги огледа поред. — Дойде Небесен господар.
— Тези, които ни преследват ли? — попита Ейби.
— Там има приятели. Може споделим насилие.
— Всички ли? — попита Ирма.
— Трябва бързи — каза Куерт и измъкна от дрехата си странен цилиндър с прозрачна леща в единия край. — Вие носи сила?
— Питаш за оръжия ли? — попита Тери.
— Оръ… да. Речник напасва. Има ли нужда други говори?
— Питаш за езиците ли? — Ирма се замисли. — Не. Но наистина ли Астрономите те научиха?
— Те взели от други примати, поне така казали.
— И можеш да забравиш даден език?
Очите на Куерт направиха нещо странно: издадоха се напред и надолу в изражение, което нямаше човешки паралел. Клиф осъзна, че това е аналог на изненада или объркване.
— Трябва — отговори Куерт. — Сега задръстен и бавен.
Грациозното създание най-сетне седна и затвори очи. Клепачите му потрепваха, но иначе не помръдваше. Клиф забеляза забавяне в съскането на електромагнитите.
Явно влакът се готвеше да спре.
— Да се скрием ли? — попита Хауард. — Ако ще се измъкваме…
Куерт внезапно се надигна и разтърси глава.
— Няма ги вече. По-добре. — Огледа се въпросително, сякаш се събуждаше от дълбок сън. — Да. Наведете се да не ви видят. После изчезваме.
Клекнаха под прозорците. Външните стени започнаха да се осветяват от бледа светлина и всички извадиха лазерите.
Куерт също приклекна. Влакът спря с тласък и Клиф се надигна и видя роботите навън.
— Време да върви — заяви Куерт и те го последваха.
Перонът беше същият като онзи, от който се бяха качили. Сиви и зелени роботи се трудеха край товарните вагони и въобще не обръщаха внимание на бягащите фигури.
След няколко мрачни коридора се озоваха на широк площад под безмилостното слънце.
Клиф спря зашеметен.
Стотици същества като Куерт нададоха силен тържествен рев. Носеха тръби и раници и бяха строени в редици. Поздравиха Куерт с викове, които приличаха повече на писъци. В очите им се виждаше жизненост, но и нервност и боязън. Изглеждаха странно човешки. Някои започнаха да се въртят и да танцуват.
Човеците затичаха по коридора, който им отвориха посрещачите им.
И изведнъж от небето долетяха внезапни бръмчащи импулси.
Писъци, силно кънтене, паника. Клиф последва Куерт към стената на каньона. Другите тичаха след тях.
И тъкмо стигнаха до една цепнатина в оранжевата конгломератна скала, следващият взрив ги повали на земята.
Куерт се надигна и се олюля.
— Те… дошли.
Зад и над тях се носеха странни свирещи звуци. Клиф се обърна. Зелени лъчи проблясваха със съскане, като светкавици посред бял ден. Експлозиите разтърсваха въздуха. Около тях свистяха камъчета и пясък. Те затичаха по-силно.
Завиха в страничен каньон, където имаше още от расата на Куерт. Бяха се скупчили около тъмни ъгловати машини, които сочеха към небето. Оръжия. Това място беше извънземно, но формата следваше функционалността.
Спряха и Куерт се обърна към тях.
— Сега им покажем.
Оръжията откриха огън с къси примигващи проблясъци. Клиф приклекна и се огледа да види по какво стрелят. Дулта имаха откат като гаубици, но не изхвърляха гилзи. Извънземните артилеристи надаваха радостни крясъци.
— Продължава — извика Куерт с писклив задъхан глас.
— Накъде? — изкрещя Ирма през неспирните залпове.
Куерт посочи едно скалисто възвишение на няколкостотин метра. Там имаше поне дузина от дългоцевните оръжия и множество извънземни. „Ние сме насред война. А си мислех, че се измъкваме от неприятностите с приятния влак…“
— Най-добре да правим каквото ни казват — извика Ейби. — Не знаем какво става.
Меко казано. Клиф кимна и затичаха настрани от оръдейните екипи.
Стигнаха почти до средата, когато отвсякъде се разнесе ужасяващо скърцане. Куерт изпищя и падна на земята. Клиф не усещаше нищо.
Оръдията спряха. Отвсякъде се носеха писъци.
— Това е някакво причиняващо болка оръжие — извика Ейби. — Засяга само тях.