Небесната риба потръпваше от забиващите се шрапнели. По влажните стени направо течаха вълни. Екипировката започна да пада от поставките. Екипажът се щураше нервно.
— Сигналът не действа на тези примати — каза Мемор. — Те имат различни неврони. Трябва да използвате лазерите с газово захранване.
— Сега ще ги загреем. Още малко.
Нов залп отдолу се заби в огромния звяр и той се разтресе.
Капитанът се обърна към Мемор и се поклони.
— Астрономе, поехме много удари. Може би разчитахме твърде много на болкоизлъчвателите.
— Може би? — Мемор не мислеше, че е нужно да посочва, че небесната риба залита, изпуска течност от множество рани, губи височина и се накланя опасно. — Може би?
— Предлагам да се оттеглим…
— Ако можете.
— Може да се превъоръжим и да извършим поправки на по-голяма височина.
— Ако успеете да я достигнете.
Небесните риби имаха всички предимства на живите технологии, но си имаха и собствен жизнен цикъл. Смесването на живот с материал бе един от великите успехи на древните, спомогнали за създаването на биосферата в Купата, но си имаше и недостатъци. Живите форми имаха нужда от почивка. Можеха да се поправят сами и дори да се репродуцират, с малко помощ, но това изискваше време. В битка познаването на недостатъците означаваше да имаш мъдростта да се оттеглиш.
— Звярът е тежко ранен. Уплашен е, усещате ли? — Подът и стените бяха от здрави мембрани, които обаче трепереха от неврологичен спазъм. Насред дрънчащата дандания се издигаше гъст пушек.
— Може би се предоверихме на болкоизлъчвателите. В бъдеще…
— Вие нямате бъдеще. Бяхме толкова близо до приматите, а те надделяха.
— Мога да…
— Заведете ме при капсулата ми.
— Вярвам, че сме овладели ситуацията, или ще я овладеем съвсем скоро — настоя капитанът. — Екипажът може да подготви бързо лазера…
— Ако водородните хранилища бъдат пробити, ще спрем да спорим завинаги. Заведете ме при капсулата веднага.
Мемор обичаше влажните ухаещи мембрани на небесната риба, но благоразумието изискваше да не рискува себе си, докато звярът страдаше и може би умираше. Така че последва тичащия ескорт надолу по рампа към най-отдалечената от битката част. Там я чакаше капсулата, чийто екипаж се оглеждаше нервно.
— Излитайте — нареди тя. — Бързо.
Докато се отлепяха от търбуха на рибата, Мемор се чудеше какво означават новите събития. Разбира се, и преди бе имало бунтове. Сил следваха древния цикъл — приобщен вид претърпяваше културна или генетична деформация и ставаше труден за управление. Стандартната стратегия предполагаше конфликтът да бъде потушен, като се използват надеждни съседни територии. Подобни борби пораждаха по-мащабни съперничества и с правилни намеси ситуацията се нормализираше. След като местните Дълбокомислещи започваха да настройват фракциите една срещу друга, се установяваше стабилност.
Това трябваше да се направи и тук — освен ако пришълците не променяха обичайното съотношение на силите. Сил бяха коварни същества, относително ново попълнение в Приобщените. Бяха минали само дванайсет тройнокубични цикъла от промяната в гените им, която ги бе опитомила. Може би бе време за по-фундаментално решение — изрязване.
Но приматите бяха твърде дестабилизиращи. Корабът им може би имаше полезни технологии, но трябваше да бъде унищожен. Тези на свобода трябваше да бъдат екзекутирани. Жалко, защото умовете им преливаха от странности и проучванията можеше да разкрият някои от първичните черти на Народа — даже отпреди отварянето на подсъзнанието.
Е, може би Мемор щеше да успее да проведе някои изследвания преди екзекуциите. Това щеше да е справедлива награда след всички досадни неприятности, които се бяха стоварили върху нея.
3.
Клиф седеше на речния бряг до клечащите извънземни и си спомняше как баща му го учеше да лови риба.
Отначало ритъмът — как да замята с лакът, с китката неподвижна, а лявата ръка да води кордата. Една бърза пъстроцветна пъстърва се бе закачила светкавично. Той я остави да поскача и когато я издърпа на брега, усети, че това е свещено и красиво нещо. Пусна я на свобода, воден от някакъв импулс, а баща му се засмя с разбиране.
Този път нямаше такива импулси. Улови голямо пляскащо същество, което го гледаше с огромните си жълти очи, докато го изтегляше на брега. Странно, но след като го извади от водата, то спря да се съпротивлява. Може би очакваше да го пусне? Може би — ако извънземните практикуваха спортен риболов.
Клиф извади кукичката — устите на тукашните риби бяха костеливи, — вдигна рибата и се обърна. Сил поклатиха глави и замъркаха високо. Явно това бе техният начин за одобрение.