Но Клиф на първо място искаше да живее. С Бет. Можеше да се оженят — след най-продължителната свалка в историята.
Клиф беше достатъчно умен, за да остави тишината да натежи. Бет беше проумяла ситуацията и се оглеждаше внимателно. Редуинг бе скръстил ръце. Абдус и Майра се бяха съсредоточили над плочите си. Фоновият шум от двигателите беше като постоянно напомняне, че нютоновите закони няма да ги чакат. Редуинг се взираше в пустошта. Накрая Абдус вдигна очи и каза:
— Да, можем да направим такава маневра. Но много внимателно.
— Какво мислиш, Бет? — попита тихо Редуинг.
— Смятам, че корабът може да бъде насочен акуратно — отвърна тя. — Въпрос на спецификации, делта-ве и прицелване. Мога да настроя ИИ-то в пилотската кабина, така че да го доизглади. Маневрата ще е десетдневна. Но ми се иска да знам защо двигателите не се представят спрямо очакванията.
— И на всички нас също — отвърна Редуинг и разпери ръце. — Но ще играем с картите, които са ни раздали.
В стаята сякаш нахлу чист въздух. Четирима души очакваха думите на капитана.
Бяха го събудили, за да вземе това решение, а досега той се дърпаше.
Клиф разполагаше с кратък момент да се замисли за идеите си и дали не ги е пресилил. „Животът е хазарт“. Имаше някакво нарастващо предчувствие — плюс дразнещо любопитство, — което не му даваше мира. „Животът устоява“.
Редуинг сви устни.
— Да го направим.
Бет оглеждаше летателния план. Изчисленията бяха почти точни. Изпитваше удовлетворение, че корабът откликва на командите ѝ, макар и малко мудно. Трябваха им единайсет дни да извършат отклонението. Имаше тежки дни, в които не беше ясно дали „Търсач“ откликва правилно на маневрите. Магнитните гребла се тресяха от напъна, но работеха нормално. Абдус висеше на главата ѝ и проверяваше всяко действие. В крайна сметка тя успя да изпълни маневрата, макар и с цената на няколко учтиви спора.
Клиф и Бет прекарваха доста време в каютата си. Топлият комфорт на леглото помагаше.
Тя предпочиташе джинджифиловите сладкиши от възстановителния запас, подбрани точно за тази цел — пикантни хапки, обвити в захар, пред шоколадовите курабии, които също носеше, защото Клиф ги харесваше. И с двата вида пиеше топло какао. Клиф беше взел в запасите си само горчиво кафе. Нямаше никакви сладки.
— Какво помниш от замразяването? — попита тя, докато облизваха трохите един от друг.
Той се усмихна сънено.
— Казаха, че ще усетя малко бодване в лявата ръка, и реших, че е смешно, но не можех да се засмея. Дори не успях да се усмихна. След това… се събудих.
Бет се ухили и довърши какаото.
— И аз се сетих за същата глупава шега. Макар че покрай теб няма как да знам какво би било усещането от малко.
Забележката предизвика повече смях, отколкото заслужаваше, но нямаше проблем.
— Като гледам кръглия обект от този ъгъл, ми прилича на гигантска поничка с дупка в средата — каза Бет с изтънял глас.
— Пак мислиш за храна. Е, време е за ядене.
Докато работеше, старите ѝ страхове се стопяваха и за да ги държи под контрол, тя се уединяваше с Клиф. Той беше слънцето в нейната система, още от първата седмица, когато се запознаха при подбора на екипаж. Двамата ѝ родители бяха загинали в катастрофа предишната година и това хвърляше сянка върху кандидатурата ѝ — поне в очите на селекционната комисия. Те искаха екипаж с дългогодишна стабилност, а не с емоционални проблеми, които можеха да се задълбочат с времето.
Загубата на двете централни фигури в живота ѝ я накара да се затвори и я лиши от радост. Връзката с Клиф не беше предвидена като антидот, но магията ѝ имаше точно такъв ефект. Тя сложи край на затъмнението и това си пролича във всичко, което Бет вършеше. Особено в психотестовете. И имаше очевиден ефект при възвръщането на социалните ѝ умения. По-късно, по време на обучението, бе разбрала, че точно преди връзката ѝ с Клиф е щяла бъде изхвърлена при следващото пресяване. Както казваше впоследствие: „И тогава срещнах Клифи“. Видимите промени в нея спасиха мястото ѝ. След това представянето ѝ в електромагнитното пилотиране, все още нова дисциплина, се подобри драстично.
Беше тук благодарение на него. Демонстрираше му го по време на продължителните страстни любовни сесии. Сексът бе обратната страна на смъртта. Подтикът да оставим нещо след себе си, предопределен от еволюцията и залегнал дълбоко в подсъзнанието. Потните часове, прекарани в мачкане на чаршафите (изразът не ѝ харесваше, а и не беше съвсем подходящ, защото Клиф ползваше хамак), определено потвърждаваха това, както никога досега в доста рехавия ѝ любовен живот. Боеше се, че това си личи по зачервеното ѝ лице по време на храненията, при най-малкото замисляне колко различна е сега — похотлива и щастлива, напълно излязла от сянката на затъмнението.