Една вечер, след като тя ги насочи към продължителния завой към Купата, капитанът позволи да отворят алкохол. Направиха импровизирана брейнсторминг сесия с Майра за рефер и започнаха да обменят идеи. Какво щяха да открият? Какво, по дяволите, представляваше Купата.
Бутилките се надигаха все по-често. Бет ги разсмиваше. Имаше пеене, очаквано ужасно, и още повече смях. Капитанът изпи повече от останалите четирима, взети заедно, и тя започна да разбира на какво напрежение е подложен.
Маневрата, която замисляха, беше зашеметяваща. Струята беше много по-плътна от всяка плазма, през която бе проектиран да лети корабът. Но пък „Търсач“ бе достатъчно здрав, за да издържа на сблъсъци с молекулярни облаци. Човек никога не знае на какво може да се натъкне в междузвездното пространство. Е, никой не си бе представял нещо като Купата, но корабът бе направен достатъчно издръжлив.
Заровените в облак звезди можеха да йонизират около себе си сферични частици. Можеше да се наложи „Слънцетърсач“ да мине през подобен облак. На носа му имаше лазери, които можеха да идентифицират солидни обекти с размерите на къща и да ги изпарят с единичен гигаватов импулс. Лазерите бяха здрави и издържаха на плазмения ураган, който се вихреше около носа на кораба. Щяха да имат нужда от тях.
Звездата Викрамсинг се движеше в посока, обратна на въртенето на галактиката — относително необичайно, но не съвсем рядко явление. Те се движеха в същата посока, защото системата на Слава се намираше зад слънцето, в рамките на въртенето, което повечето звезди споделяха в спиралната галактика. Точно затова не бяха забелязали странната звезда преди да я наближат: купата я обвиваше и тя не се виждаше от кораба, нито от Земята. Но когато „Търсач“ бе започнал да настига системата, звездата бе изскочила внезапно иззад укритието си. И вече бе съвсем близо.
— Мхммм. Колко бързо се движи? — попита Бет на следващата среща. Петимата бяха нагласили столове пред мониторите в командната каюта.
— С повече от десет хиляди километра в секунда — отвърна Бет.
— Доста бързо.
Майра се усмихна.
— Да. Пазех този факт за точния момент.
— Това е почти като скоростта на нашия кораб. Определено е висока за звезда.
Абдус кимна.
— Малко по-малка е от нашата, затова я настигаме. Но да, като за звезда е необичайно.
Бет се зачуди защо ли Викрамсингови разкриват мистериите стъпка по стъпка. Дали беше въпрос на различна култура? Може би не искаха да я шокират твърде силно веднага след събуждането? Трябваше да признае, че главата ѝ все още е замаяна — и не от замразяването и медикаментите. Концептуално претоварване. Ако не виждаше нещото на мониторите със собствените си очи…
„Опитай да мислиш трезво“.
— Може ли… може ли изригванията, които виждаме в центъра, да са отговорни за това? — попита Бет.
Майра поклати глава.
— Как? Би трябвало да се спират в обвивката.
Бет нарисува схема — ръката ѝ леко трепереше.
— Изригванията се насочват към обвивката, а звездата се ускорява в обратна посока? А в Купата има дупка.
— И аз се чудех за това — каза Абдус. — Обвивката се задържа, въпреки че гравитацията на звездата я привлича.
Тя се замисли за полета на подобна колосална маса и за необходимия баланс на силите, за да пази всичко от сблъсък. Как?
— Какво причинява задвижването?
— Изпускането на реактивната струя движи цялата конструкция напред — отвърна Абдус. Викрамсингови поклатиха глави, явно все така смаяни от необятната система. Бет вече разбираше защо са събудили първо Клиф, а не Редуинг. Специалността на Клиф бе да се занимава със странностите на живота на Слава и да е гъвкав. Вярно, беше биолог, а не астрофизик. Въпреки това не те, а той бе предложил да прелетят през плазмената струя.
Последва дълга тишина… и после една идея я накара да повдигне вежда. Спомни си старата фраза за разбиране: „Да видиш светлината“.
— Липсващият елемент е светлината — каза тя. — Цялата система би трябвало да използва светлината от звездата на Викрамсинг.
— Как? — попита скептично Редуинг.
— Нека видим всички спектрални анализи, до които имаме достъп — отвърна Бет.
Отпрати допитване и получи отговор: изобилие от Fe и алфа-елементи Mg, Si, Ca, Ti… Осъзна, че ще ѝ се наложи да разчита на визуално представените корабни диагностики. Перфектен сблъсък с разумните корабни системи и непознатото — с нея по средата. При предизвикваща халюцинации скорост.