Разполагаше само с интуицията си. Всеки има право на интуиция, но фактите говорят сами за себе си. И е най-добре да бъдат оставени да говорят.
Сега беше моментът на Бет. Пилотирането не беше колективно занимание. Дори Редуинг можеше само да наблюдава и да взема решения, докато изкуството на магнитното управление беше в ръцете на Бет.
— Пожелайте ми късмет — каза тя с пресилена храброст, докато корабът се устремяваше към перлените пламъци на струята.
Клиф я прегърна и я целуна по бузата, но тя вече се бе съсредоточила върху екраните, които обграждаха пилотското кресло.
— Да, късмет — прошепна той и се оттегли в собственото си кресло.
Звездата Викрамсинг се виждаше като пламтящ фар през дупката, от която излизаше реактивната струя.
— Как ще я наричаме? — попита Бет.
— Дупка — отвърна напрегнато Редуинг.
Близо до горещата точка на звездата, в началото на струята, с безспирен гняв се извиваха магнитни арки. Бурите се блъскаха една в друга над звездата, кипящи от радиоактивно насилие. Изглеждаше сякаш червеното джудже има кожна болест.
Корабът се приближаваше и с нарастването на Купата скоростта на достигане бе все по-видима. Бет караше с малко сън и прецизно подбран коктейл от стимулиращи медикаменти. Абдус и Майра я сменяха, когато почнеше да задрямва. Бет стоеше на командния пулт и се мъчеше да остане спокойна въпреки все по-нарастващата си нервност. „Нали се предполага, че пилотите имат нерви от желязо, момиче?“ Не можеше да излъже себе си обаче.
Купата изглеждаше наръбена в инфрачервения спектър. По повърхността ѝ личаха колосални структурни подпори, разположени в хоризонтална и вертикална решетка. Висеше и се въртеше, следвайки послушно звездата си. Студената външна страна почти не отразяваше ярките звезди.
— Според анализите това е някаква въглеродно-метална сплав — отбеляза Майра. — Няма нищо общо с нашите.
Клиф нямаше важна роля в цялата тази работа. Той приготвяше храната и разтребваше, докато останалите дежуреха на мостика с непоклатима отдаденост. Непрекъснато проверяваха и препроверяваха всяка корекция на курса. Бет виждаше, че Клиф е впечатлен от екипната им работа след набелязването на общата цел. Най-сетне можеха да се съсредоточат върху техническите подробности и това ги правеше очевидно щастливи.
Клиф се държеше встрани, но и той не спеше много. Бет усещаше неизказаните му мисли. Ако щеше да се мре, поне искаше да е буден.
Беше ѝ трудно да не позволи на чувствата си да не влияят върху мисленето. Докато се опитваше да направи абсолютно прецизни изчисления за маневрите, раздразнението ѝ нарастваше. Представяше си всякакви фантазии, докато загребващите полета се наместваха за завой, за който въобще не бяха предвидени. Абдус и Бет използваха майсторски гравитацията на звездата, за да насочат „Търсач“ по същия вектор, който следваше джуджето.
Бет усещаше раздразнение от вперените в нея очи — или пък говореше умората ѝ? С Клиф изготвяха доклад за Земята, пълен с данни и изображения. И тъкмо го изпращаха по лазерната връзка от мостика, когато тя се усети. Какви бяха шансовете „Слънцетърсач“ да попадне на звездата на Викрамсинг при еднакъв курс?
Редуинг я погледна сепнато, когато отбеляза този факт.
— Всички се движим към Слава. По дяволите!
— Дали и те искат да я колонизират? — попита Майра.
— Не е възможно — отвърна Абдус. — Няма смисъл. Купата има десетки милиони по-голяма площ от една планета.
Аргументът изглеждаше убийствен. Но пък курсовете им бяха еднакви. Напред към Слава. Със Слънцето точно зад кърмата.
— Може просто да се шляят от звезда на звезда? — предположи капитанът. — Междузвездни туристи?
Никой не отговори.
— Нали сте информирани за гравитационните вълни? — попита Редуинг внимателно и се огледа.
Всички кимнаха.
— Не можеш да пазиш тайна от техничарите, командире — каза Бет, без да откъсва очи от променящите се екрани.
— Смяташ, че тази конструкция, тази купа, търси източника им, така ли? — попита Абдус.
— Има логика. Истинска загадка, нали? — Редуинг отново се огледа.
— Това е шум — каза Майра. — Или поне така смятаха учените, преди да заминем.
— Каква е вероятността тази купа да е причината за гравитационните вълни? — попита Редуинг. — Да речем реактивната струя?
— Няма обекти с такава маса, които биха предизвикали подобни вълни — отвърна Клиф. — Четох по темата, докато Бет се събуждаше.