„Търсач“ изви настрани няколко градуса, оставяйки звездата да натрупа лека преднина. След това застана зад нея. Струята се приближи и пред очите им заиграха ярки нишки. Гмурнаха се напълно в тях с болезнен завой, който ги залепи за левите облегалки на креслата сякаш… завинаги.
Не беше лесно да смениш посоката на междузвезден кораб. Челото на Бет беше потно. Тя прокара ръка по командното табло и в кабината повя хладен полъх. Напрежението по „Слънцетърсач“ отекваше в дългите коридори. Вторичните совалки се тресяха и мърдаха в гнездата си. Бет се чудеше дали и тя, и корабът ще издържат.
Накрая изравни „Слънцетърсач“ и усетиха напъна на струята по магнитните полета. Забавянето я тласна напред и коланите на креслото се впиха в гърдите ѝ.
На цялостния екран, настроен във всички части на спектъра, се виждаха плазмените пламъци, които пълзяха и се виеха по носа. Цялостната скорост на „Търсач“ беше по-висока от тази на звездата, но когато застанаха под огромната купа в плазмения поток, се включи и друга сила. Бет я усети и се притесни, но после осъзна: „Слънцетърсач“ започваше да се извърта в стабилна спирала през бушуващата плазмена буря.
Всички усещаха смазващата сила на бавното гигантско извъртане.
— Чудех се какво поддържа тази струя толкова права и стегната — каза Бет пресилено небрежно. Ръцете ѝ се движеха бързо и сигурно по командното табло. — Всъщност са магнитни полета, създадени от електрическото напрежение в самата струя.
— И? — Редуинг очевидно не беше от техничарите.
— Някой го е измислил, за да използва полетата на звездата и да ги засмуква в струя. Те образуват тези спираловидни нишки, които виждахме по време на приближаването.
— Електрическо напрежение ли? — възкликна Майра разтревожено. — Корабът е предимно метален, проводник…
— Токът тече около нас, не през нас. Предава се по ъгловата инерция. Като самолетите, които летят през буря на Земята. Но… само какъв полет! Усещате ли завъртането!
Бет се обърна ухилено. Останалите я зяпаха стреснато. „Ясно де, не всеки харесва сърфирането. За тази работа си трябва вкус“.
— Всичко е под контрол. Не се притеснявайте. Това е гигантска магнитна спирала. — „Започни с добрите новини, а за другото ще се тревожим после“. — Това значи, че следваме по-дълъг път, ще ни отнеме повече време, но ще имаме по-голямо забавяне, когато излезем от струята.
Никой не промени изражението си. „Пасажери! Въобще не могат да се забавляват…“
Трудният полет продължаваше часове и часове. Бет усещаше напрежението, но нямаше нищо против. Пилотирането през плазменото течение, без да разбие кораба, беше… забавно. Сърцето ѝ туптеше от наслада. Вълнението бе по-силно от всичко. Тя беше парашутист, сърфист и скиор и се наслаждаваше на усещането от високата скорост. „Да!“
Но докато тя се усмихваше, Редуинг седеше намръщено. След известно време Бет заяви, че има нужда да се раздвижи. Откопча коланите на креслото и продължи да работи права. ИИ-тата се трудеха здраво, поемайки множество от дребните корекции. Корабът поемаше голямо напрежение по сглобките и Бет се притесняваше, че нещо ще даде на късо. Твърде много електрони се стрелкаха по корпуса му. Така че тя освободи напрежението с един богат на протони плазмен пулс — чисто вдъхновение в комбинация с основи на физиката — и нещата се оправиха.
Продължи да стои права. Беше като сърфиране на най-дългата вълна във вселената, пенлива и пръскаща, и душата ѝ потръпваше с всеки изминат километър.
Ето я и дупката. Бет се върна в креслото. „Забавното свърши… може би“.
Някой говореше зад нея, но тя не му обърна внимание. Пилотите не слушат пасажерите си, не и ако са умни!
Купата приличаше на плоска равнина с мишена по средата. Бет виждаше сложното оребряване по ръбовете около дупката. „Намотки, пренасящи електрическо напрежение, по-големи от континенти?“ Нещо трябваше да създава магнитните полета, оформящи плазмата от звездата, които също така натискаха и кораба сред свирепата ослепителна буря. Нещо огромно.