— Какво?! — възкликна Редуинг.
— Капитане…
— Не, няма проблем, схванах — каза внезапно той. — Просто мащабите на това нещо са смайващи, Бет. Купата е с размерите на малка слънчева система и можеш да оставиш кораба да обикаля около слънцето, нали? Много ли сме близо? Топлината не е ли твърде силна?
— Всичко ще е наред. — Бет се напрегна и присви бледите си устни. Едно последно усилие. — Оставям греблата и полетата да функционират, за да не ни залее радиация. Ще друса, но нямаме друг избор. Скоростта ни е изравнена с тази на системата, така че ще минат месеци, преди да загазим. Ще сме на нецентрална орбита, нали, Абдус? Ще се върна в кабината, преди нещо да се случи, но моля някой да остане на вахта.
Редуинг я гледаше объркано.
Бет се усмихна изнемощяло и каза:
— Отивам да спя.
И тръгна със залитане. Зад нея се чу гласът на капитана:
— Как някой би зарязал тази гледка?
След миг Клиф застана до нея и я подкрепи, въпреки че и той залиташе.
4.
Бет трепна и се събуди. Хамакът се тресеше. Ръцете и краката ѝ бяха изтръпнали от пръстите до бедрата и раменете.
Сънят избледня. Ръцете ѝ не бяха на контролното табло, корабът не фучеше през поток от звездна плазма. Тя се сви, обърна се на другата страна и се опита да заспи отново. Клиф го нямаше. Колко ли дълго бе спала?
Накрая се отказа, стана и тръгна към мостика. Тропотът на ботушите ѝ я разбуди напълно. Ръцете ѝ продължаваха да треперят. Лош признак за един пилот…
— Здравей — усмихна се Клиф. — Редуинг ме остави на вахта. Абдус се опитваше да изчисли орбита, освен ако и той не е откъртил.
Бет умираше от глад. Взе си хляб и плодове и започна да се храни, докато зяпаше екраните. Малко завиждаше на останалите, които сигурно бяха наблюдавали гледката с часове. Наистина беше величествено.
От дупката стърчаха конструкции. Сега имаше видимост от другата страна, под широк ъгъл. Очите продължаваха да я подвеждат. Все си мислеше, че всичко е наблизо, сякаш гледаше земята от орбита… но разстоянията бяха междупланетни. Тръбопроводите около дупката бяха гигантски, с размерите на континенти.
Далеч под кораба се простираше огледалната обвивка, която преминаваше в пръстен от зеленикава охра. Между „Слънцетърсач“ и тези земи се виждаше блещукаш слой… вероятно атмосфера. Как ли я задържаха? Бет се намръщи и сякаш успя да зърне отражението на звездата от някаква прозрачна бариера. Мембрана? Тя присви очи към милионите квадратни километри от материя, приличаща на найлонова обвивка за сандвичи. Мембраната се разтягаше в далечината към земите от пояса — гигантската цилиндрична секция, която оформяше ръба на… Купата? Терминът на Редуинг не ѝ харесваше, но не можеше да измисли по-добър. Там нямаше огледала. Само зелени континенти, закрити с облаци. Както и пясъчни пустини, сияещи под несекващия блясък на звездата, която никога не залязваше над тази колосална конструкция. „Какво ли живее тук?“
Ръцете ѝ трепереха още по-силно.
Необятността ѝ дойде в повече и Бет извърна очи.
— Направили са си свят… за обитаване в купа — каза Майра. — Огромен и зелен.
Бет си пое дълбоко дъх. След това за всеки случай свали ръце от командния панел.
— Не от цялата купа. Само от ръба. Останалото са предимно огледала. Въпреки това е повече от хабитат — отвърна Клиф. — Конструкцията ускорява. Струята задвижва цялата система. Цялото това нещо отива някъде. Кораб, който е звезда. А ние, хората, успяхме да построим само звезден кораб.
Допълнителните съдове на „Слънцетърсач“ не бяха особено разнообразни. Дизайнът им беше модулен — пасажерските капсули можеха да бъдат сменени с резервоари и товарни контейнери.
Имаха две совалки, „Карсън“ и „Лено“, които имаха подемен капацитет.
— Не можем да използваме совалките — реши Редуинг. — С тях ще пробием това, което задържа въздуха.
— Капитане, но това са танкерите ни — възрази Абдус.
— „Церес“ и „Ерос“ също са танкери, за експлоатация на астероиди. Просто ще им добавим резервоари.
— Тук няма астероиди и комети — каза Майра. — Местните сигурно са разчистили всичко, което застрашава хабитата, а нищо чудно да са го използвали за построяването на Купата.
— Сериозно?
— Не успяхме да открием нищо — потвърди Майра.
— За четири дни? Четири дни, за да отметнете хилядагодишни астрономични усилия в непозната слънчева система?
Викрамсингови замълчаха пред сарказма на капитана. Но пък Автоматичната проверка наистина не беше открила астероиди.