— Всичко е обрано.
— Хм. Значи нищо не удря Купата.
Клиф слушаше с половин ухо — това още не му влизаше в работата. Автоматичните търсещи камери бяха умни и бързи. Майра вероятно беше права: цялата звездна система бе прочистена отдавна. Но не искаше да се заяжда с Редуинг за такава дреболия. Беше по-добре да пази добрите си отношения със сприхавия капитан. И той не спеше много — Клиф го засичаше из коридорите да проверява и препроверява кораба, когато уж трябваше да почива.
Искаше му се да има още някой, с когото да си говори, но Викрамсингови се държаха настрана. А Бет спеше. Напоследък почиваше често, защото трябваше да се възстанови от размразяването и изтощителния полет през дупката.
Редуинг разсече въздуха с ръка.
— Добре, засега ще го приемем. Няма астероиди, нито комети. Ще прикачим резервоар на „Ерос“. Той може да пренася вода, даже да я добива от комети, както и да каца. Разполага с подпори за приземяване и ядрен двигател. Смятахме, че на Слава ще има луни.
— Капитане, къде планираме да се приземим? — попита Майра спокойно.
— Ето там. — Редуинг махна към зеления ръб на Купата.
— И аз така си помислих. Ако кацнем близо до дупката, ще сме на милиони километри от потенциалните водоизточници и точно до системите, които генерират магнитните полета. Може да ни възприемат като заплаха.
— Мислиш ли? — Редуинг примигна.
Майра запази лицето си безизразно — явно това бе нейният начин да е дипломатична.
— Нямаме представа как строителите на това нещо се отнасят към посетителите.
— Поне не стрелят по нас — не можа да устои Клиф.
Редуинг направи гримаса. Не го бяха избрали заради военните му умения.
— Още не са опитали да се свържат с нас. Това не ми харесва.
— Капитане, водата и обработваемата земя е по ръба — отбеляза Клиф. — Сигурно живеят там.
— А той се върти с трийсет и четири километра в секунда — добави Майра.
Редуинг кимна.
— Това е по-високо от орбиталната ни скорост, нали? Разполагаме ли с достатъчно гориво, за да се изравним с това въртене?
— Ще отнеме значителна част от бордовите ни резерви — каза Абдус. — Основно вода за ядрената совалка.
— Всичките ни бордови кораби са с ядрени двигатели — изсумтя Редуинг. — Можем да отидем където си пожелаем, стига да заредим с вода от Купата. Номерът е еднакъв за всичките. Добре, да речем, че видим езеро. Ще закараме „Слънцетърсач“ в близка орбита и ще спуснем танкер. Бет би трябвало да се справи. Клиф?
Клиф се сепна.
— Къде ще кацнем?
Питаха го като биолог.
— Отгоре изглежда като обработваеми земи, ливади и гори. Вероятно са различни хабитати. Виждате ли ледените полета? Нямам представа как са успели да ги изградят. Но телескопите ни не могат да различат отделни дървета. Разчитам само на светлинния спектър, но е очевидно, че растенията им използват хлорофил. Аз казвам да кацнем където и да е по ръба и на първо място да презаредим резервоарите.
— От вътрешната страна на Купата ли ще кацнем? — попита Майра. — Или от външната.
Редуинг се намръщи.
— Отвътре, разбира се. Там живеят местните обитатели.
Майра продължи със същия тон:
— Сигурна съм, че изстрелват космическите си кораби от външната повърхност. Може просто да ги качват по асансьор и да ги изхвърлят през въздушните люкове. Това веднага ще им придаде ускорение от трийсет и четири километра в секунда. Без нужда да прелитат през атмосферата и слоя, който я покрива.
Клиф се усмихна. Майра явно мислеше като него и също се чудеше как по дяволите работи цялата тази огромна система.
— Мислиш ли, че можем да минем през техните външни въздушни шлюзове? Може би разполагат с магнитни скоби, с които прихващат прибиращите се кораби. Може би ще можем да ги използваме.
Майра сви рамене.
— Сигурно. Но как да почукаме на вратата?
— Сигурно имат охранителни системи — отвърна Редуинг.
— Дори да успеем да влезем, те ще контролират вратите — добави Клиф. — И ще сме в капан.
На Редуинг насоката на разговора явно му харесваше. Той се отпусна назад и ги изгледа с нещо като усмивка.
— Това улеснява избора ни, нали? Трябва да сме свободни да маневрираме, докато не разберем с какво… и с кого си имаме работа. Значи ще кацнем през атмосферата.
— Ще трябва да минем през защитния слой — отбеляза Клиф.
— Може да го възприемат като агресия — добави Абдус. — На тяхно място бих го възприел точно така.
— Да. — Редуинг кимна. — Но това е единственият начин да не бъдем притиснати от самото начало.
— Не е ли учудващо? — вметна Клиф небрежно. — Би трябвало да са ни видели. Защо още никой не ни се е обадил?
— Да — каза Абдус. — Не съм получавал никакви електромагнитни съобщения.