— Искаш да приложиш обратно инженерство ли? — Фред се усмихна и кимна, така че плешивата му глава отрази светлината. — Добре. Добре.
Клиф се бе съсредоточил върху региона, където слънчевите лъчи се отразяваха в атмосферната мембрана. Лъскавата повърхност вероятно беше здрава, но тънка и задържаше въздуха — 19% кислород, 72% азот, плюс следи от въглероден диоксид и благородни газове. В един момент го забеляза. Участък, който не отразяваше.
Двамата увеличиха телескопите на максимум и извикаха Редуинг.
— Мисля, че открихме зона, изолирана от мембраната — каза Клиф и посочи. — Диаметърът ѝ е около сто километра.
— Как я допускат? Атмосферата им няма ли да изтече?
— Може би са я отворили за нас — отвърна Фред. — Толкова мащабна конструкция може да си позволи дребни загуби.
Редуинг прегледа целия спектър, преди да признае.
— Да, открито пространство. Има логика. Дали е за приземяване?
— Нашето заключение е такова — каза Фред.
— Това ни решава проблема с кацането. — Редуинг се усмихна почти със задоволство. — Да пробваме.
6.
Мемор смяташе, че ако сърцето ти е достатъчно голямо, за да може да обгърне противниците ти, идва мъдростта. Тогава те ще са прозрачни за теб и ще можеш да обезвредиш и отбегнеш атаките им. А щом ги обгърнеш, можеш да ги поведеш по пътя, посочен от трудно извоюваната мъдрост.
Това прозрение бе дошло от новата му част — онази част от съзнанието му, което скоро щеше да бъде съзнанието й. Защото Мемор бе навлязъл в трескавия период на Промяна.
Не беше най-доброто време за посрещане на криза, каквито нямаше през последните осем поколения. Оформянето на живота трябваше да се прави в покой, но съдбата на Мемор не беше такава. След няколко кратки цикъла щеше да бъде женска, но все още пазеше в себе си мъжката тръпка и наслада, Танца. Дори можеше да помирише дъха на промяната в себе си. Хормоните кипяха, а молекулите се бореха за господство в кръвта му. Трепетите бяха като химически комюникета от бойното поле. Тези промени бяха дело на Основателите и се случваха от множество ери. Мемор знаеше, че треперенето и смяната на настроението е цената за по-голямата мъдрост, която щеше да придобие. Но цената беше тежка, особено при възникналата криза.
— Настъпва ред — откри с церемониалните думи събранието на астрономите Префектът.
— Редът възтържествува — отвърнаха всички в хор и заеха местата си под големия купол.
Мемор се заслуша в развихрящата се дискусия. Тялото му беше неподвижно, но умът му се щураше от трескавите импулси на промяната. Дори подсъзнанието му, което обикновено бе спокойно, сега приличаше на набръчкана от бурни ветрове повърхност. Вълни тревога се надигаха сред стабилните течения.
Вече бе чул техническите подробности. Звезден кораб с дръзко опростен дизайн се приближаваше откъм кърмата. Беше завил и се приближаваше, сякаш първоначалният му полет не беше директно към Купата. Може би пътуваше напред към звездата, откъдето идваха гравитационните вълни?
Астрономите мърмореха. Оживеното им бърборене се подхранваше от спекулации. Бяха засекли от кораба няколко предавания, насочени директно назад. Следващите ги сателити ги бяха прихванали, но напрегнатото изучаване на лингвистите разкриваше само основи на граматиката и контекстуалните конструкции. Според езика техните съзнания не изглеждаха впечатляващо. Линейна логика, няколко значения на речта. Наистина приличаха на кораба си — примитивни, но доста амбициозни, за да полетят с толкова неефективен съд. Консултиращите инженери — дребни създания, които се държаха смирено в присъствието на едрите Астрономи, — отбелязаха някои странности в магнитната конфигурация и заявиха, че искат да разучат продълговатия кораб. Последваха още остри дискусии.
Мемор се разсейваше от кипящите в него промени. Не участваше в традиционния спор между Наблюдателите — наричани подигравателно Уседнали — и Танцьорите. Префектът призова древните архиви и дори гласове от миналото.
Архивите подкрепяха Танцьорите. Не беше изненада. Историите за промяна винаги са по-интересни от историите за покой. Промяната е в сърцевината на историите, вградена от стриктните повели на еволюцията.
Древните Астрономи бяха стреляли по множество кораби, предимно с гама-копието. Бяха минавали покрай много планети, бяха ги проучвали и после ги бяха игнорирали. В тези случаи нямаше много истории. Наблюдателите се придържаха към тях.
Мемор се размърда в опит да изглежда по-живо. Наблюдателите бяха скучни и монотонни. Но Мемор беше още мъжки и предпочиташе разнообразието и събитията като Танцьорите. Мъдростта идваше по-късно. Почти всички Наблюдатели бяха женски.