И така, Мемор се намираше по средата и усещаше предстоящата промяна. След няколко кратки цикъла щеше да е женска, но още не беше загубил мъжките усещания.
Събранието отдели продължително време за разглеждане на огромните архиви от миналото. Мемор минаваше през тях, сякаш бяха собствените му приключения. Живи, цветни и изпълнени с древни събития. Те го запленяваха.
Небесната купа никога не се доближаваше до слънцата. Беше твърде масивна и можеше да наруши орбитите на животоподдържащите планети. Вместо това изпращаха кораби. Но телескопите на Астрономите бяха страхотни и те знаеха всичко за планетите и луните още преди да изстрелят проучващите кораби от външната страна на Купата. Пътешествията до интересните планети винаги отнемаха стотици дълги цикли на борда на един или повече тежки кръстосвача, екипирани с апарати за приземяване и орбитални кабели.
Мемор се размърда със сумтене и се фокусира върху историята. В един от вълнуващите разкази Купата се бе приближила до тежък свят, твърде масивен да поддържа пътешествениците. Корабът майка бе останал в квазистабилна точка до най-голямата луна. От повърхността на тежкия свят се издигали странни ъгловати кораби с ракетно задвижване. Нямало орбитални кабели. Проста технология.
Така се бяха срещнали с пръстовите змии — наистина впечатляващ вид.
Бяха последвали стотици продължителни цикли в преговори и взаимно изучаване. Дребните пръстови змии бяха получили известен напредък в технологията — нищо, което би могло да заплаши Купата обаче. Разбира се, Купата също не бе научила много от тях — а и какво да научи. Двеста петдесет и шест от създанията бяха дошли с кораба-майка. Малката им колония се бе интегрирала лесно. Създанията бяха по-сръчни от повечето от Птичия народ, справяха се с инструментите и поддръжката. Живееха под земята и рядко се мяркаха на повърхността. Мемор беше впечатлен, че подобни дребни създания са успели да достигнат до космическите полети, като се вземе предвид голямата им любов към подземните обиталища.
Древните уроци продължаваха. Миналото се разкриваше в съзнанието на Мемор. Астрономите около него пухтяха и ръмжаха, изпаднали в същото състояние. Една от старейшините похъркваше, но останалите я оставяха да спи от уважение.
Веднъж враждебна раса бе нападнала проучващите кораби. Астрономите бяха отстъпили. Защитата на Купата бе удържала и тя бе продължила по пътя си. Известен брой от нападателите бяха успели да кацнат, след което бяха заловени, опитомени и развъдени.
Бяха с два крака и четири ръце и от тях ставаха чудесни земеделци.
Съществата сил бяха дошли като грабители. Бяха разбрали, че Купата е високотехнологична цивилизация, и бяха искали тайните ѝ. Ранните дни след залавянето им били бурни. Опитомяването им обаче — бавно. Сил бяха стройни и сръчни и днес бяха незаменими. Космическите им скафандри им позволяваха да работят от външната страна на Купата. Но питомността им беше още под въпрос, дори след дванайсет милиона дълги цикъла.
Мемор продължи да преглежда историите. Изображенията изпълваха въздуха около него, отдавна мъртви гласове говореха сериозно за отминал триумф.
На един газов гигант бяха открили живи дирижабли. Сондите бяха успели да заловят достатъчно малки, за да се създаде стабилна популация. Те се размножаваха във въздуха и рядко кацаха. Дълбоката атмосфера на Купата им даваше свободно и безопасно местообитание. Биоинженерите бяха променили гените им с цел по-голяма сила и кротост. След милион дълги цикъла дирижаблите бяха станали незаменима част от цивилизацията на Купата. Летенето без изразходване на гориво бе едно от големите удоволствия, достъпно за управляващата класа.
Мемор се движеше през аналите на историята и не спираше да се бори със спазмите и треперенето. „Струва ли си всичко това, за да се превърна в женска?“ Не беше разумно да разсъждава в такава агония. Съсредоточи се върху съзнанието, а не върху тялото. Разкритото му подсъзнание можеше да се оправи с болките и треската.
Едни от извънземните посетители не бяха успели да се приспособят към новия живот. Генетичните номера също не бяха сработили… но от този свят се бяха появили скриикорите, ценно и вкусно ядивно животно, което се предпочиташе сурово. Мемор жадуваше за такова и стомахът му се свиваше, докато гледаше апетитните сцени на лов и разкъсване.
Следваха истории за успешна промяна, всички водещи към днешния идеален екологичен и политически баланс. Купата беше живо нещо, а не статичен инструмент. Приближаващите посетители бяха първите от множество милиони дълги цикли. Унищожаването им щеше да е лесно, макар да не бе проста работа, защото изискваше умелото боравене със страховити енергии. Бяха го правили и преди.