Разбира се, имаше възражения, че моментът е критичен и не бива да са използват подходи, които може да се приемат за агресивни. Това становище се задържа за един ден, докато накрая Ирма не се изправи и не попита докога ще стоят, без да правят нищо. Докато свърши въздухът на „Слънцетърсач“? Това значеше векове.
Оставаше проблемът да си проправят път. Досега нищо не бе проработило. Решиха да използват високочестотни газови лазери с ултравиолетова настройка, които бяха напълно абсорбирани от стената на шлюза. Експерименталните опити преминаха добре, лазерът режеше бързо и караше въглерода да се изпарява.
Разположиха машината пред въздушния шлюз. Вече се бе събрала внушителна тълпа Птичи хора. Бет се чувстваше неспокойно под погледите им. Защо само наблюдаваха? Чакаха ли нещо? Погледите им показваха забележително спокойствие. Или забележително извънземно съзнание.
Редуинг се чудеше дали това не е някакъв тест. Може би Птичите хора нямаха интерес от посетители, които не могат да измислят как да влязат?
Започнаха с центъра на вратата на въздушния шлюз. Акустичните им сензори доловиха някакво съскане. Птичите хора пълнеха камерата с въздух! Екипажът започна да празнува.
Но вратата не се отвори. Какво значеше това? Птичите хора само ги гледаха с блестящи очи. Клюновете им се отваряха и затваряха. Имаше и някакви странни движения, подобни на танц.
Вътрешното налягане на шлюза и вакуумът отвън затрудняваха работата. Никой не искаше атмосферата да изтече наведнъж. Наложи се да построят на мястото, където режеха, камера, която да поддържа налягането. След това завършиха пробива.
Натикаха малка тръба през първия прорез, за да тестват въздуха. Беше сравнително годен за дишане — с високо ниво на въглероден диоксид, по-малко кислород, топъл, влажен и с някои дребни различия от земния. Молекулярните пропорции съвпадаха с първоначалните измервания на „Слънцетърсач“.
— Кислородното ниво на земята е максимално допустимото, преди да започне да се самозапалва спонтанно през лятото — обясни Хауард. — Може би биосферите се развиват до тази граница и спират, иначе биха изгорели.
— Никога не съм се замисляла за това — отвърна Бет. — Това място е топло през цялото време. Може би това сваля леко оптималното кислородно ниво.
— Колкото повече виждам, толкова по-малко разбирам — каза Хауард. — Някои от тези растения и животни очевидно са еволюирали от земните. Други не са. Клиф, смятам, че тази конструкция, тази Купа е посетила Земята и е прибрала някои форми на живот. Може би птиците. Трябва да проуча някой скелет. Клиф? Всички? Какво ще правим сега?
Това определено беше решение за капитана, макар че вече имаха разлика от четири минути. Редуинг се колебаеше — това надхвърляше лидерските му умения. Накрая го накараха да осъзнае, че имат нужда от план за проучване. Някои искаха да изследват Купата поне за да възстановят запасите на „Слънцетърсач“. Но трябваше да оставят и екипаж в совалката. Птичите хора нямаше да чакат вечно… нали?
Клиф спечели жребия да води изследователска експедиция през отвора, който щяха да прорежат. Бет, като пилот, трябваше да остане при кораба. Двамата не бяха доволни от това, но екипът им беше малък и нямаше други с подходящите умения. Бет направи гримаса, но двамата се реваншираха един на друг през нощта.
Или поне това им беше извинението. Никой не искаше да признае, че се страхува.
3.
Започнаха на следващата сутрин — макар че на това място нямаше изгреви и залези.
Екипът на Клиф се състоеше от четирима мъже и Ирма, все високи, мускулести и атлетични. Бет и Клиф не обичаха да са разделени, но трябваше да го превъзмогнат.
Следваха времето по Гринуичкия меридиан, защото и тук, както над Британската империя, слънцето никога не залязваше. Червеникавата звезда винаги висеше в небето, сякаш беше следобед. Струята се виждаше като гневна неонова линия, която пресичаше небето и хвърляше сенки. Неестественият пейзаж объркваше очите и съзнанията им.
Не бяха сигурни дали Птичите хора спят. Ирма сравни някои от записите и откри, че все пак прекарват по няколко часа със затворени очи, макар и прави. Никога не сядаха, може би коленете им не бяха пригодени за това. Нито пък летяха.
Клиф ги възприемаше като щрауси. Доста по-красиви и грациозни, но определено имаше прилики. Възможно ли бе тези птици да са построили Купата?
Лазерът проряза вратата на шлюза за три часа. След това разшириха лъча и отвориха достатъчно голяма арка, за да може да премине човек. Клиф тръгна първи. Чувстваше се уязвим и притиснат от скафандъра си, докато пълзеше през дупката.