Лазерът бе започнал да се изтощава и прегрява. Двамата инженери оператори Лау Пин и Ейби го изключиха и започнаха да човъркат газовия резервоар.
Ирма му подаде част от екипировката и го последва. Клиф наблюдаваше реакциите на Птичите хора. Едрите, които се намираха наблизо, се размърдаха и пристъпиха тежко от крак на крак, след което се върнаха към стабилните си стойки. Перата им бяха настръхнали и сменяха яркото си оцветяване.
Ирма премина, но Тери Гулд зад нея се мотаеше.
— Движение!
Клиф усещаше извънземните погледи в тила си, докато екипът му минаваше през дупката. Ейби, а след него и Хауард Блеър. Живо, живо, живо. Планираха да покрият кръглата дупка с плоскост и да се заемат с въздушния люк. Докато се подготвяха, Клиф хвърли поглед назад.
Дупката беше променена. Беше извита и… по-малка.
Примигна, за да махне потта от очите си, и усети киселата миризма в шлема. Беше изкарал твърде дълго с този скафандър. Дупката все още изглеждаше изкривено. Ръбът се набръчка, промени цвета си и се издължи.
В крайна сметка не беше диамант.
— Блокирайте я! — извика той и се втурна към дупката.
Тикнаха няколко подпори в отвора. Абдус имаше ръчен лазер сред инструментите си и наряза няколко метални пръчки, за да задържи отвора. Металът се запъна, започна да се огъва и се пречупи; парчетата политаха със смъртоносна сила, като осколки от снаряд, докато дупката продължаваше да се смалява.
— Ау! — изкрещя Хауард.
— Самовъзстановява се — извика Бет по радиото. — Излизайте, веднага!
— Не можем, вече е твърде малка. — Клиф прецени размерите на отвора. — Смалява се по-бързо, отколкото успяваме да срежем.
Стояха безпомощно и гледаха как стената се движи като течност. Операторите на лазера се бореха трескаво да го пуснат отново, но…
— Твърде късно. — Клиф се дръпна от стесняващата се дупка и се намръщи към Птичите хора. — Защо ли ми се струва, че очакваха такова нещо? Нищо чудно, че въобще не бяха притеснени.
— Знаят и още нещо.
Клиф проследи накъде сочи Бет. Не беше забелязал облаците прах зад „Ерос“. Отвсякъде се виждаха снопове бяла светлина.
— Този прахоляк. Мярнах го с периферното си зрение — каза Бет. — Увеличава се с всяка минута.
Внезапно всичко грейна, сякаш в кухото плато бе грейнала слънчева светлина. В слушалката на Клиф се разнесоха смаяни гласове.
— Бързо в кораба! — викаше Бет. — Тананарийв, поне ти се прибери в „Ерос“!
Четирима от екипа на Бет бяха в изолационната камера, която бяха построили до стената на шлюза. Петата фигура, явно Тананарийв, тичаше към кораба — и спря, когато от ямата зад „Ерос“ се показа хексагонална конструкция с дълги израстъци.
Леденобели струи сваляха машината към дъното на платото.
Всички говореха по радиото — паника, гняв и изкрещени заповеди, в които нямаше смисъл. Нещото се спусна във вакуума. Беше огромно на фона на „Ерос“. Всичко се случваше само на няколкостотин метра от Клиф.
Но все едно беше на светлинна година. Дупката ставаше все по-малка, а корабът, който изглеждаше като купчина от кутии, ромбоиди и извити тръби, се приземи наблизо. От него излезе тромава машина.
Ужасът се развиваше безмълвно. Машината имаше прозрачно покритие, подобно на атмосферната мембрана — блещукащ синкав балон. Вътре стояха трима от едрите Птичи хора и се занимаваха с уредите и конзолите, които примигваха с ярки светлини. Движеха се с напрегната решителност. Клиф ги огледа по-внимателно и видя, че имат по-различни пера и сякаш са по-едри от големия вид, който ги гледаше през шлюза. Още трима от хората на Бет се измъкнаха от камерата. От подвижната машина се развиха механични пипала и сграбчиха Тананарийв. Вдигнаха я без особена нежност и я пуснаха в товарното отделение, което се намираше зад кабината. Механичните ръце продължиха, заловиха и останалите от екипажа и ги пуснаха в контейнера.
След това машината се завъртя към рампата на кораба и се прибра. Бет бе изчезнала, просто така. Просто така.
Клиф бе парализиран от ужас. Неговият екип продължаваше да се бори с бързо затварящата се дупка. Нищо не помагаше. Клиф ги наблюдаваше, но не се сещаше за нищо. Виковете им се чуваха по радиото. Но сякаш имаше памучен филтър. Думите бяха празни и пречупени. Нямаха смисъл. Бледо осъзнаваше, че е в шок и не може да възприеме случващото се. Част от него се бе изключила.
Дупката се затвори сама — хитър инженерен трик, призна той отнесено. Не забеляза движението от външната страна. Трима високи Птичи хора стояха до шлюза. Бяха от новия вид. Гледаха хората без никакви емоции.