Символите по една от стените, запримигваха и затрепкаха. Клиф усети промяна в налягането. Тълпата зад тримата едри Птичи хора отстъпи назад и заотваря клюновете си. Явно трите същества бяха важни. Може би някаква погребална стража…
— Ще отворят вътрешния люк — отбеляза Ирма със странно спокойствие.
— Ейби! — извика Клиф и Ейби завъртя глава и го изгледа опулено. — Щом се отвори достатъчно, изскачаме навън. Дай ми ръчния лазер.
— Не бива да правим резки движения — обади се някой. — Просто…
— Ще бягаме — отвърна високо Клиф. — Вземайте колкото се може повече екипировка в раниците.
Изпробва лазера. Работеше. Продължи да наблюдава извънземните. Екипът му беше в опасност и той бе начело. Проклет да е, ако оставеше хората си да бъдат заловени като Бет.
Какво да направи? Погледна към гората. Някои от растенията бяха сухи. Дъждът бе преминал отдавна.
— Запалете дърветата — извика Клиф. — Не стреляйте по птиците. — Вратата на шлюза се плъзна навътре, макар да нямаше видим жлеб. Просто се скъси от едната страна. Около нея се надигна бледа мъгла от охлаждането на влажността. — Дръжте се заедно! — извика той и изскочи пръв през отвора.
Едрите Птичи хора от третия вид бяха на двайсетина метра. Другите бяха отстъпили назад, осигурявайки достатъчно пространство. Клиф насочи лазера към близките дървета. Гладните пламъци ги погълнаха мигновено.
Птичите хора отстъпиха вкупом с дребни крачки, като вдигаха ръце, за да се предпазят. Ейби изтръгна няколко сухи храста и ги хвърли в огъня. Останалите го последваха и тръгнаха наляво, след Клиф. Ирма почти влачеше Хауард.
Дърветата запращяха и започна да се издига тежък пушек. Клиф чу високите крясъци на Птичите хора, но нямаше време за размисъл. Просто тичаше и стреляше по дърветата, опитваше се да запали колкото се може повече стъбла между екипа си и Птичите хора. Стъблата и клонаците лумваха и хвърляха облаци искри.
Извънземните не се движеха бързо. От задименото небе се спусна вятър, плъзна се по стената на възвишението и когато стигна до подножието, понесе пламъците към Птичите хора. Клиф и Ейби работеха в екип — Клиф наблюдаваше да не бъдат заобиколени, а Ейби продължаваше да пали. Останалите ги следваха отблизо. Бяха със скафандри и пушекът не им пречеше. Клиф виждаше как огромната тълпа Птичи хора се отдалечава тичешком към безопасността на гората.
Продължиха да се движат дълго след като създанията бяха изчезнали зад разрасналия се пожар. Земята започна да се издига и те се закатериха, докато не набраха достатъчно височина. Гората се простираше чак до хоризонта. Не се виждаха следи от градове и високи сгради. Пожарът бе набрал сила и се носеше надалеч от стената на платото. Бяха причинили бедствие.
Клиф беше във възторг. Останалите се усмихваха задъхано… с изключение на Хауард, който се тръшна като чувал с картофи, щом спряха за почивка. Клиф най-сетне успя да го огледа. От ръката му стърчеше шестсантиметрово парче желязо, прорязало костюма. Неприятен шрапнел от опита да блокират затварящата се дупка.
Заради разкъсания си скафандър от известно време Хауард дишаше местната атмосфера. Ирма свали костюма му, за да извади парчето и да спре кръвта. Хауард дори не трепна — мълчеше през цялата процедура и оглеждаше околната флора и фауна, продължавайки да върши работата си. Дори успя да хване някакво насекомо със здравата си ръка и започна да оглежда жужащото му тяло.
— Големи криле, очи, които не разбирам. Явно… ау! — Съществото успя да се измъкне.
Ирма го намаза с антибиотичен гел и го напръска със суперкожен спрей. Останалите направиха проверка на аптечките си.
— Болкоуспокоително? — попита Хауард.
— Можеш ли да тичаш? — попита Ирма. — Ще ти сложа локална упойка. — И намаза щедро кървящата рана с бял крем.
Клиф даде знак и останалите колебливо отвориха костюмите си. Въздухът беше наситен със странни миризми и леко кисел, но бе първата естествена атмосфера, която вдишваха от години.
Дребна победа. Клиф се наслади на момента.
Бет и останалите бяха заловени, но той се опитваше да не мисли за това.
Продължиха напред. Хауард успяваше да тича с тях, но не говореше. Потеше се доста и явно бе в шок. Все пак бе един от последните събудени. Клиф предполагаше, че странностите са му дошли в повече, както и на всички останали.
4.
Екипът на Бет бе заел позиция с гръб към затворените въздушни шлюзове. Чакаха напрегнато и се оглеждаха.
Около звездната дупка се вдигаше прахоляк и нямаше видимост. Но прахът не се държеше така във вакуум, не искреше и не се носеше по невидими течения. Бет не беше виждала подобно нещо. Екипът ѝ гледаше Клиф и хората му, които бяха в капан в шлюза. Не можаха да им помогнат.