Клиф толкова се стресна, че му трябваха няколко секунди да осъзнае, че трябва да даде команда.
— О… огън!
Вдигна глава нагоре. Три лазерни лъча удариха птиците. Едната беше уцелена в главата и падна назад. Другите две изкрещяха и посегнаха към коланите си. Нови четири изстрела ги свалиха и те изчезнаха от поглед.
Клиф беше стрелял само веднъж и не уцели. Прибра лазера и скочи към мрежата. Хвана се за нея и бързо се закатери. По пътя ритна Тери и той изкрещя. Клиф стъпи на гърба му, оттласна се и хвана въжето.
Прехвърли се през борда на магнитната кола и падна върху едната птица — перата омекотиха падането. Надигна се задъхано и усети острата, кисела миризма на извънземните.
Кръвта им беше червена. Две вече не помръдваха, а последната потръпваше, но очите ѝ бяха затворени. Клиф се подхлъзна, изправи се и тръсна глава, за да се отърси от адреналиновия шок. Огледа се и видя изненадващо простото контролно табло.
Тери и Ейби продължаваха да викат, но той не им обърна внимание. В дясната част на таблото имаше ръчка и превключвател. Останалата част бе запълнена с екрани и панели за натискане. Ръчката значи.
Дръпна я и въжето започна да се навива. Клиф натисна в другата посока и въжето започна да се отпуска. Натисна силно превключвателя и видя как мрежата освобождава двамата мъже.
— Ау! — изпъшка Тери, когато падна на земята. Ейби се стовари отгоре му и викна:
— Уф!
Двамата се надигнаха. Всички се спогледаха, изумени от бързината, с която се беше случило всичко.
— Беше толкова бързо… — каза Ирма.
— Добра стрелба! — похвали ги Тери.
— Ще вземем колата — подвикна им отгоре Клиф. — Донесете екипировката.
— Дали е безопасно? — попита Тери.
Клиф се замисли за няколко секунди.
— Не мога да кажа дали са изпратили някакъв сигнал. Не ми се струва вероятно обаче.
— Не мислех, че ще успеем — каза Ейби. — Беше толкова бързо!
— Магнитната кола е по-добра от скапаната платноходка — каза Ирма. — Да действаме.
— Чудя се дали… — започна Тери.
— После ще му мислим — сряза го Клиф. — Давайте по-пъргаво.
Останалите го изгледаха отдолу, едновременно уплашени и радостни, после почнаха да свалят багажа от лодката.
Хауард се изкатери при Клиф и двамата огледаха телата. Лазерите бяха пробили важни органи, предизвиквайки шок и кръвозагуба. Опитаха да открият признаци на живот. Нямаше пулс, нито сърцебиене. Очите на птиците гледаха празно в нищото.
— Големи грозници, а? — Тери ритна едно от телата. — Че и са здравички.
Клиф искаше да проучи труповете обстойно, но нямаше време. Разкопчаха коланите и изхвърлиха две от телата навън. Клиф реши да остави най-запазеното. Ейби понечи да възрази, но после сви рамене и се отказа.
Докато товареха екипировката, Хауард каза:
— Най-добре да изчезваме бързо. Може да са успели да вдигнат тревога.
Другите се съгласиха и избраха Ейби за пилот, защото имаше летателен опит. Седалката беше твърде голяма за хора, но той успя някак да се настани. След това започна да изучава систематично контролния панел.
Клиф слезе на земята, за да огледа изхвърлените тела. Беше най-добре да направи аутопсията максимално бързо и той успя да научи много в рамките на половин час. През това време Ейби изпълни няколко маневри с колата. Останалите го аплодираха, а той заговори с престорен глас:
— Дами и господа, закопчайте коланите, излитаме.
Клиф помогна на Ирма да домъкнат последната част от екипировката от платноходката.
— Страхотна атака! — прошепна тя. — Знаех си, че ще успееш.
— Е, поне един да знае.
5.
Най-тъжното бе, че магнитното гребло на „Слънцетърсач“ работеше по-добре като спирачка, отколкото като ускорител.
Палубата трепереше под краката на Редуинг с тихо ръмжене. Греблото се протегна — разширяваше се и се свиваше като дроб, и „Слънцетърсач“ забави. Контакт — и корабът започна да ускорява.
Редуинг мразеше ръмженето и тласъците, може би защото отразяваха състоянието на собствените му нерви. За да запази контрол над полета и да поддържа магнитните полета, корабът трябваше да захранва двигателите с плазма. Но тук гъстотата ѝ беше ниска и „Слънцетърсач“ трябваше да разгъва магнитните екрани, за да запазва равновесие. Корабът следваше неприятна орбита, плъзгаше се над Купата и се опитваше да прихване сигнал от изгубените групи.
— Джам, не можем ли да го поизгладим? — попита капитанът.
Стройният мъж — взираше се напрегнато в контролното табло — поклати глава.