— Опитвам се, сър. Устройството на Аяан се скапва, когато променяме ускорението.
— Не мога да получа кохерентност! — обади се Аяан от близката контролна станция. — Антените не могат да се фокусират.
Редуинг бе раздразнен, защото се чувстваше технически некомпетентен. Кораб от класа на „Слънцетърсач“ беше сложна саморегулираща се система и никой не можеше да овладее дори част от безкрайния лабиринт на технологиите му. Беше не толкова кораб, колкото съвкупност от изкуствени интелекти, внедрени във всяка подсистема. Не се държеше като кораб, а като електромагнитна метална кутия, управлявана от разпръснато електромагнитно съзнание.
В сравнение с него древните автомобили бяха като идиоти, работещи само защото аналоговите връзки, наречени „саморегулиращи се мрежи“, се справяха относително добре, като всичко това бе постигнато с безкрайни тестове и много смъртни случаи. Автомобилите бяха еволюирали чрез каране. „Слънцетърсач“ пък произлизаше от двувековната еволюция на развити интелекти, без да има огромен индивидуален капацитет. Наистина, интелектите в системите на кораба не бяха по-добри от нормален човек, а в някои случаи си бяха и по-лоши. Но сумата от тях, както и при цели човешки култури, беше по-мощна от линейната последователност. Модерната човешка цивилизация бе по-нисша от най-великите ѝ интелекти като Годел и Хайншлихт. „Слънцетърсач“ беше антология от самокритични и дисциплинирани умове. Всеки живееше по система на награди и ограничения, в общност с разнообразни таланти. Това практически го превръщаше в социален интелект, който се простираше отвъд пълните разбирания на кораба. Доста наподобяваше човешките общества. Номинално служеше на Земното общество, но бе еволюирал през вековете на полета в собствено оригинално общество — нещо нормално за разумните мрежи.
И можеше да се обновява.
— Капитане! Подсистемите откриха начин да увеличат кохерентността — извика Аяан. — Никога не съм ги виждала да правят така.
Редуинг застана зад нея и загледа объркващите графики на екраните. Умните системи се свързваха и реагираха за милисекунди на извивките и тласъците по траекторията на „Слънцетърсач“. Стотиците елементи в устройството на Аяан се мъчеха да компенсират, като ретина, реагираща на промените на светлината.
Решетката на сигнала се промени и цветовете започнаха да се сливат. Появи се силна пулсация.
— Прихванах комуникатора на Ейби — извика Аяан развълнувано.
— Изпрати биоданните от Бет, веднага.
— Вече ги пуснах, заедно с нашия сигнал — отвърна Аяан.
— Каква е ситуацията при тях?
— Ето съобщението: ИЗМЪКНАХМЕ СЕ ОТ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ. ДВИЖИМ СЕ ПРЕЗ ГЪСТО ГОРИСТ ТЕРЕН. НАСОЧВАМЕ СЕ КЪМ ПУСТИННАТА ЗОНА.
— Само това ли?
— Трябваше да синтезирам сигнала им три пъти, за да получа дори толкова.
— Може ли да изпратят повече подробности?
— Ще ги накарам да съхранят данните и да ги излъчат. Това ще позволи да настроят комуникатора да изпраща оптимално съобщение, щом ни прихване.
— Няма ли аудио?
— Твърде шумно е. Измъкнах това от повтарящото се текстово съобщение. Късмет, като се има предвид, че…
— Какво?
— Колко е слаб сигналът им, колко бързо се движим и проблемът с антената…
— Ясно — каза Редуинг. — Отлична работа, лейтенант. Тя се усмихна и добави:
— Ще изпратя целия текст на вашия адрес.
— Иска ми се да имахме повече хора, които да го анализират.
— Експертите ни са долу и събират информация.
Той кимна и се навъси. Не биваше да показва несигурност пред екипажа. Така че попита строго:
— Ейби получи ли информацията за храната?
— Току-що. Изпрати ни потвърждение. Оп, ето, връзката изчезна. По дяволите!
— Знаеш ли, точно преди да потеглят Клиф се притесняваше, че няма да могат да смелят никоя от местните храни — каза Редуинг. — Донякъде е забавно, че сега му изпращаме меню.
— Според мен това е сериозно откритие — заяви Аяан.
— Наистина ли? Аз си мислех, че е проста работа. Храната си е храна.
— Повечето биохимици смятат за исторически инцидент това, че всичките ни захари са с дясна ориентация, а аминокиселините са с лява. Съвсем лесно би могло и да е обратното.
Редуинг примигна. Забравяше, че екипажът има множество специалности, така че загубата на един експерт да не им навреди сериозно.
— Е, положението е такова — каза той. — Бет каза, че групата ѝ е страдала от разстройство в началото, но хапчетата ги оправили. Може би и с хората на Клиф е било същото.
— Според съобщението на Бет повечето им информация идва от извънземните.
— Може би познават отровите, които вероятно са относително универсални… Интересна идея.