Забеляза, че Аяан го наблюдава внимателно.
— Сър, разбирам гледната точка на Клиф и съм съгласна с нея. Особено с предложението да тестват дали извънземният въздух ще е опасен за нас.
— Което вече направиха. Не е.
— Бет съобщава за подобни на грип симптоми и разстройство, но като цяло — нищо страшно.
— Може би просто имат късмет.
Тя поклати глава.
— Интересното е, че идеите, които имаме с Клиф, са доста вероятни. И въпреки това вие ги игнорирахте.
— Не съвсем. Казах да е внимателен, но да продължава. Трябваше да слезем долу и да си опитаме късмета.
Аяан се усмихна.
— Да, и ви се възхищавам. Взехте решение въпреки страховете ни.
За миг той се зачуди дали му се подмазва. Не — тя не беше от тези, които се издигаха с целуване на задници.
— Това ми е работата.
— Радвам се, че не е моя — засмя се Аяан.
— Преди всичко да свърши, ще се наложи и ти да взимаш решения. Един съвет. Най-голямата грешка е да се страхуваш твърде много да не сгрешиш.
Сега се засмяха и двамата и се почувстваха по-добре.
Вечерта Редуинг лежеше в койката и мислеше за казаното от Аяан.
Медиите на Земята непрекъснато правеха аналогии между космоса и океана и го сравняха с Кук и Магелан. Но онези мореплаватели бяха имали огромен опит. Бяха се издигнали, като бяха плавали до близки пристанища, бяха изучавали навигация и постепенно бяха предприемали по-дълги плавания. Космическите капитани от първо поколение бе трябвало да направят гигантски скок в летенето из Слънчевата система, Куйперовия пояс и покрайнините на облака на Оорт до междузвездните пространства. Все едно да тръгнеш на околосветско, след като си плувал само до съседния остров.
Той беше пилотирал магнитния кораб при едно от първите навлизания в облака на Оорт и се бе справил добре. По време на изпитанията „Слънцетърсач“ бе надвишил една десета от скоростта на светлината само веднъж, и то за седмица. Преди него бяха потеглили пет кораба и през първото десетилетие никой не докладваше за подобни проблеми. Плаваха в непознати води, ако трябваше да използва морската терминология.
Магелан бе загинал в битка на Филипините. Бил убеден, че Дева Мария е на негова страна и че не може да загуби, въпреки че го превъзхождали многократно. По-късните поколения бяха кръстили една галактика на него, макар да беше взел доста глупави решения, особено последното, заради емоциите си.
Може би в крайна сметка аналогиите можеха да са полезни.
Част 6
Галерия за планети
Действията говорят по-силно от думите, но не толкова често.
1.
Дори Тананарийв се справяше и вървеше стабилно, макар и потна и намръщена. За разлика от Майра, която не издържаше на темпото след последния сън. Вървеше като в треска и устните ѝ се движеха във вътрешен диалог. Бет разбираше, че загубата на съпруга ѝ я е съкрушила.
Ето за това трябваше да мисли. За оцеляването. Дръж групата заедно и преодолей станалото. По време на обучението го наричаха лидерство. Всеки член на екипажа трябваше да е готов да поеме лидерството в случай на нужда. Тоест ако предишният лидер бъде убит или се пречупи пред лицето на непредставимото. Лидерство.
Лау Пин се шмугна в листака и изчезна.
Бет прехапа устни. Нямаше да вика след него. Бяха бегълци и бе най-добре да са тихи.
Майра зарида и се просна в меките листа.
Бет погледна след Лау Пин и я докосна по рамото.
— Майра…
— Той е мъртъв, и за какво? Ние просто бягаме. А и без това ще умрем от отслабване на костите в тази гравитация…
— О, Майра, съжалявам. — Беше най-добре да се възползва от момента и да си кажат всичко. Беше въпрос на емоционални, а не на здравни проблеми. Човечеството имаше доста опит при ниска гравитация, а този регион беше с около 0,3 g. Може би не толкова зле — ако не се задържаха тук с месеци.
— И къде отиваме, че е толкова важно?
— Трябваше да избягаме — каза Бет меко. — Всички се съгласихме. Той беше чудесен мъж и се справи брилянтно с паяра. Храбро. — Бет я потупа по ръката. Съзнаваше колко е безполезно съчувствието ѝ.
Майра кимна и сълзите ѝ рукнаха.
— Беше толкова, толкова…
— Знам. — Това бе всичко, което можеше да каже. Съчувствието наистина беше безполезно, но въпреки това бе важно. Ако съкрушените се почувстваха изолирани, нещата щяха да станат още по-зле. — Наистина съжалявам.
Спомни си собствените си чувства. Съществото буквално бе смазало Абдус и вътрешностите му се бяха изсипали. Кръвта течеше на червеникавокафяви струи, а лицето му бе смачкано и неузнаваемо.