Сети се да попита за Скорпион 3 чак след часове, когато Майра и Абдус го наставляваха с помощта на уредите в контролната зала. Планетата, която щеше да им е бъдещ дом, все още бе далече и си заслужаваше името Слава. Скорпион 3 бе втората най-близка обитаема планета след първоначалната колония на Алфа Центавър. Скоростна сонда бе потвърдила откритите от широкообхватните телескопи биопризнаци две поколения преди изграждането на „Слънцетърсач“. Истинско чудо със силни озонови норми, много вода и привлекателни оттенъци от зелен хлорофил в спектъра. Свят мечта. Големите антени слухтяха десетилетия, но не откриха следи от изкуствени електромагнитни емисии. Но пък съществуваха мистериозните гравитационни вълни, за които нямаше обяснение, след като в системата нямаше големи обекти, които да излъчват подобни емисии.
Клиф погледна силно увеличаващия преден телескоп. Планетата все още представляваше размазано примигване на фона на носовите смущения. Скорпион 3 се виждаше само защото се намираше близо до ръба на структурата пред тях, макар да отстоеше на множество светлинни години. Той огледа екраните; мъчеше се да си представи каква ли е тази масивна конструкция. Не успяваше.
Наистина беше невъобразима. Полусферата беше по-голяма от орбитата на Меркурий, отвъд човешките разбирания. Артефакт, постройка, първото доказателство за наличието на друг разумен вид в галактиката. Нямаше следа от радиовълни. Гигантска… загадка.
Пое си дъх, отпусна се в наблюдателното кресло и остави бавните продължителни шумове на кораба да се понесат през костите му. И се замисли.
Викрамсингови бяха решили, че е въпрос на биология. Нека да събудим биолога!
Клиф сбърчи нос. Вярно, беше раздразнен, но семейството бе право. Като срещнеш неприятност, викаш помощ. Той не бе подготвен за такова нещо. Но сега това нямаше значение.
Науката спекулираше за наличието на извънземен разум от векове, докато сондите се разпростираха през множество мъртви светове. Телескопите „Голямо око“ от двайсет и първи век бяха открили топли скалисти светове, наподобяващи Земята. Някои от тях имаха озонови нива, обещаващи кислородна атмосфера. Но обещанията свършваха дотам. Тук-там, в дълбоките пещери, имаше плесени или нисши форми на живот в океаните — клетъчни колонии, все още неспособни да оформят нещо сложно, както животът на Земята преди милиард години. Да, според консенсуса имаше живот, но просто бе… скучен.
Откритието на артефакт от подобен мащаб… беше главозамайващо.
— Има и нещо друго — каза Абдус, почти нехайно. — Затова решихме, че по протокол сме длъжни да те събудим. Открихме близо до звездата нискочестотен микровълнов трафик.
Клиф осъзна, че би трябвало да го е предвидил.
— Кодиран?
— Да. Може би се излъчва някъде близо до дупката в центъра — ъгълът е подходящ, — а и засичаме отражения на сигнала.
— Дали е поздрав към нас?
— Все още не можем да доловим нещо разбираемо — отвърна Майра. — Излъчванията са много, а не едно продължително. Може би прилича на разговор.
— Може би не знаят, че сме тук.
— Доловихме трафика, щом се приближихме достатъчно до дупката. Може би се излъчва вътре в полусферата и изтича навън. Предаването не е предназначено за други… или поне така мислим. И е неразбираемо, поне за нас.
Клиф ги изгледа и отвърна внимателно:
— Съгласен съм, че по протокол е задължително да ме събудите. Но това е много по-голямо от представите на създалите въпросните протоколи. — Все още бе замаян, въпреки че бе буден от един ден. И му беше студено. Разтри ръце, за да раздвижи кръвообращението. — Но се чудя дали не сте ме събудили твърде рано. Още не сме изправени пред растения и животни. Ако събудим твърде много хора…
— Да — прекъсна го Абдус.
— Ще закъсаме с припасите.
— И сега сме закъсали — отвърна Майра. — Това е другият проблем. Решихме, че е крайно време някой да събуди капитана.
— И го размразихте веднага след мен. Мен, защото втората ми специалност са дажби и корабна биология. Въпреки че основно съм полеви биолог. Естествено е да събудите мен. А после и капитана — за да се оправя с моите заключения. Ясно.
— И сега с удоволствие оставяме двата проблема на вас. — Абдус се усмихна широко, без следа от ирония. Майра също сияеше. Двамата бяха страдали заедно и напрежението им си личеше дори от очевидното им облекчение.