Използваха черните пера, за да се маскират, и се усмихваха, сякаш са на маскарад. Придвижваха се с къси скокове, като летящи катерици.
Пукот и пращене. Вляво се мърдаха някакви клони, макар че нямаше вятър. Лау Пин им махна да изчакат. Фред посегна, не за оръжие, а за камерата на комуникатора си. Изчакаха няколко дълги секунди. Тананарийв изстреля слаб лазерен лъч към шумолящите клони.
И те паднаха, като се мятаха диво, докато летяха надолу. Клони ли?
— Дървесни октоподи — каза Лау Пин. — Кълна се, приличат точно на това.
— Две змии, които се чифтосват — каза Майра.
— Според мен изглеждаха повече — отвърна Бет.
Фред превърташе видеото на бавен кадър.
— Змии с две или три опашки. Много странно. — Показа им комуникатора. — Виждате ли? На опашките има… нещо като нокти или като прешлените на гърмящите змии. Хванаха се за някои от долните клони.
Всички се заслушаха и чуха шумоленето отдолу.
— Да идем да погледнем? — предложи Лау Пин.
Фред започна да се спуска, без да чака.
— Фред! — извика Бет. — Трябва да продължаваме.
— Виждам нещо.
— Може да се отровни!
Фред не отговори. Майра го снимаше, докато не се скри от поглед.
Той се върна след няколко мига. Размахваше нещо с размерите на възглавница и формата на наденица.
— Изпуснаха го — каза, когато стигна до другите. — Вижте, широко е колкото тях, около трийсет сантиметра, с размер на змия. Има колани и…
— Не го късай? — извика Лау Пин.
Храс.
— Велкро.
Бет посегна и извади съдържанието. Парче месо, увито в плат. Нож със странна дръжка. Инструмент с едно копче: фенер? Комуникатор? И двете? Смееха ли да го пробват.
— Трябва да продължаваме — настоя Тананарийв.
Бет беше съгласна. Продължиха с подскачането по клоните. Новопридобитата чанта бе вързана за колана на Фред.
2.
— Ами ако се наложи да излезем от гората? — попита Лау Пин. Бяха спрели да си починат на някакви листа с размерите на главната палуба на „Слънцетърсач“.
Бет нямаше отговор. Отвъд гората се простираше вертикален пейзаж. Можеше да няма удобни места за изкачване. Но пък зеленината се простираше чак до редицата точки, които бяха започнали да се превръщат в полусфери с различна големина и цвят.
Решиха да тръгнат към тях.
Дърветата ставаха по-редки, растителността — по-ниска. Големите птици ги отбягваха. Стомахът на Бет изръмжа.
Слязоха от дърветата и тръгнаха през ниските храсти. При всеки шум замръзваха.
Напредваха бавно и методично. Нямаше сенки да се крият и небето изглеждаше по-горещо.
Първият купол беше сфера, висока десет етажа — извисяваше се от джунглата, сякаш стъпила на един крак. Обграждаха я папрати и тръстики, от онези, с които се хранеха Птичите хора.
Бет наблюдаваше внимателно далечните фигури, които се движеха с поклащане и ленива грация между по-далечните сгради. Целият комплекс ѝ заприлича на градина, пълна с наслади.
Промъкнаха се предпазливо до купола. Въздухът бе пълен с ухания и Бет се ослушваше за съмнителни шумове, но такива нямаше.
Какъв беше този купол? Тя го огледа по-внимателно. Кафяви петна със следи от бяло, като всяко бе обградено от тъмносиньо. Почти като…
— Това е глобус — прошепна Тананарийв в ухото ѝ. — Карта.
— Дявол да го вземе, права си! Тази градина е някаква… галерия за планети? — Бет погледна към по-далечните глобуси и действително, по всички имаше континенти и морета. Но бяха относително малки, не по-големи от вагон или от най-едрите Птичи хора.
— Значи тази… може би е родната им планета? — предположи Тананарийв.
— Или някоя, която са проучили.
— Нали се движат в същата посока като нас! Може да е Слава. От това разстояние може телескопите им да са различили континентите. Виж, в другия край на редицата има друга голяма.
Бет погледна натам.
— Едната да е домът им, а другите да са зададените цели — да, може. Логично е родната планета да бъде отбелязана специално. — Астрономите можеше да знаят очертанията на континентите на Слава или пък това просто бе планета, която бяха проучили по време на пътуването си. Ако светът не беше интересен, сигурно въобще не кацаха.
— Какво става? — прошепна Лау Пин зад тях и те му казаха до какво заключение са стигнали.
Бет отиде до сферата и започна да я обикаля обратно на часовниковата стрелка. Останалите я последваха.